Подаръците на Коледа са измислени като утешителна награда за всичко, което неумолимо губим с всяка изминала година.

Например, способността да се изненадваме - на колкото повече стари работи сме обърнали гръб, толкова повече новите неща неумолимо ни напомнят за тях. Толкова повече еднаквостта ни засипва като първия сняг - който е първи само веднъж за всеки от нас. Нататък е само дежа вю.

Но новото никога не замества старото. Само го затрупва за кратко, а след това старото все пак побеждава. Всичко ново е обречено на вечност като старо. И колкото повече живеем, могилата на старото зад гърба ни набъбва ли, набъбва, кладенецът на новото става все по-плитък, а вкусът на водата му - все по-предвидим.

Затова и човешкият мозък така усърдно, упорито и планомерно забравя - каквото му дадеш, той го хваща, подушва го, пробва го със зъби и хоп - почва да го трие. Главите ни са пълни с топки мека хлебна гума. Спомените ни нямат нищо общо с реалността, защото иначе досега да сме се споминали от скука. Затова, напук на де що има здрав разум, документирани доказателства и личен опит, ние всяка година настояваме да започнем отначало. Санким като разкъсаме ей точно тази бляскава панделка, светът ще се килне, ще се изсули от оста си и ще се затъркаля свободно из галактиката, чертаейки на зиг-заг своята дива нова орбита.

*От фейсбук!