До първата половина на 70-те живеех в района на сегашната метростанция "Хан Кубрат". Оттатък жп линиите се виждаха кули и комини на ТЕЦ. Не помня кой тец беше.

Просторите за прането бяха по дворовете. Случвало се е простряното пране за няколко часа да стане на черни точки, големи като монети от два лева. Друг път бяха като една стотинка, а често точките не достигаха размера на монетите. Прането беше само напудрено.
Случвало се е сутрин, като излизам, по паважа на улицата да личат стъпките на миналите преди мен. Саждите не се съобразяваха със сезона на снежинките.
Години по-късно, вече през 80-те, в Люлин, прането на балкона беше постигано от сравнима съдба. Тези драми рязко намаляха, като се разчу, че тецовете преминали на мазут ли, на газ ли, не зная. А може и филтри да са поставили.
Въпросът за всекидневната смяна на ризата беше голяма тема! На мода бяха черните ризи.
Да не говоря за мъглите в София. Като студент живеех в първите общежития в Дървеница. Автобусът за там тръгваше от завоя на трамвая при моста за бул."Драган Цанков". Една вечер мъглата беше такава, че за да върви автобусът пред него, за ориентир на шофьора, крачеха двама от нас, единият при левия фар, другия при десния...
През 90-те години и в началото на новия век зимите със саждените мъгли продължаваха. Като спря "Кремиковци" и след като София олекна от индустриална тежест, стана по-чисто. Приватизацията е сериозна зелена идея...
Въздухът в София никога не е бил по-чист, макар че сега се ползвам от пенсионерската привилегия и като видя, че е мръсно, избягвам да излизам. Да го повторя - никога въздухът в София не е бил по-чист! Не отричам - още може и трябва!...
А като слушам как някои тв лица подмятат за миналото, забравям за саждите на парцали. Не е имало винаги банани, но имаше евтин салам, който наричахме "Кучешка радост". Кучешка, кучешка, но пълнежът му беше расъл на кокал. Нямаше други плънки. Беше "био", драги политкоректовци...
Всяко време има и лице, и опако. Да се говори точно - с факти, не с измислици.
В света се водеше световна война, Студена, но война. Тя приключи. Ние живяхме в победената страна, в условията на най-мащабния в историята политически експеримент. Той унищожи частната собственост, преследваше индивидуалната културна, гражданска и икономическа инициатива, затвори границите. Придобихме обсаден синдром. Още сме реконвалесцентни... Експериментите, включително и днешните, насилващи и деформиращи човешката природа, са Зло! Не говоря за тях, а за фините прахови частици и политическото кихане.