За да бъде забито в петата ми и последното кабарче на космическата ирония, отправям се, точно днес, точно сега, на ранна коледна вечеря с родителите на Мат.

Мистър и мисис Бонд естествено, гласуваха за Борис Джонсън, защото, в края на краищата, нямаше как да се очаква от тях да гласуват за Джеръми Корбин. Хората имат недвижимо имущество и сейф с бижута в него, по дяволите.

Въоръжена съм с две бутилки изискано бяло вино (българско), уж за подарък, но главно за собствена терапевтична употреба. Вървя към гара Падингтън, за да хвана влака към безвремието на потъналия в живи плетове и конеферми Уилтшир. И да тествам ощетената си откъм търпение и благонравие природа до краен предел.

Телефонът ми звъни. Мат е.

[Напрегнат съзаклятнически шепот]

"Мария, слушай сега. Предупредил съм всички вкъщи да не споменават думата с "И", още по-малко думата с "Б", да не срещат погледа ти и да не правят резки движения, ако искат да се отърват цели. Направих каквото можах. И хипноза щях да ти приложа, и барбитурати щях да ти намеря, ако смятах, че има нещо на този свят, което може да те кротне, веднъж като се покачиш на сапунения си сандък* ...Всъщност, имам половинка японско уиски. Идея! Ще го оставя в банята за гости. Като пристигнеш, иди да се освежиш и нагълтай колкото можеш наведнъж! Има моменти, в които да си трезва и членоразделна просто не е преимущество и тази вечер ми се вижда точно такъв момент."

Е, като не е приготвил стрелички с кураре, за да ме парализира от разстояние, пак добре.

Тегоба, ей. Тегоба.

______________________________

*To get on one's soap box - [идиом от викторианската ера] да започнеш разпалено да проповядваш скандални за околните идеи на публично място.

*От фейсбук!