Специални минутки за Reneta Kamberova♥?

Олимпиадата в Рио завърши преди два дни. Толкова сме щастливи. Няма как да обясня, колко сме щастливи от спечеления медал. Този медал е много специален. Не само защото е от Олимпиада.
Седим на аерогарата и чакаме изтощени от щастие да ни извикат за качване в самолета. Прибираме се в България. И петте седят с мен - Хриси, Цвети, Рени, Мишето и Буба. Гледам ги, радвам се на сияйните им усмивки и не мога да си представя, че вече няма да ги виждам в залата. Всяка ще поеме по пътя си... Спокойна, самоуверена, щастлива, силна и устремена, защото вече е УСПЯЛА и ОСЪЩЕСТВЕНА!
Провокирам ги: Сега... какво ще правите, с какво ще се занимавате? Като се напочивате, все нещо ще трябва да правите! Хайде, казвайте! Нали знаете, че аз винаги ще съм насреща, ако имате нужда от помощ!
Всяка ми казва, а аз им се радвам на увереността, с която ми говорят за бъдещето си. Идва ред на Рени: “Госпожо, аз искам да съм ръководител... началник... просто да казвам АЗ как ще се правят нещата... шеф!”
Сините и очи искрят като звезди от чувствата, които бушуват в душата и.
Аз се ококорвам и невярваща и казвам: Рениии... точно ти?! Не мога да повярвам... Наистина не е за вярване! Тя: “Да, госпожо, точно аз!” И вирна красивата си глава. Момичетата с интерес я загледаха и очакваха да продължи. Тя ме гледаше, леко притеснена от респекта, който винаги е имала към мен, но право в очите, с лека усмивка и очакваща реакцията ми.
Винаги съм се възхищавала на хора, които знаят как да се заявяват, да изискват и да поемат отговорност! Изпитах огромно удоволствие от това, което чух!
Страхотно, Рени! Браво! А как точно си го представяш? Президент на клуб? Нещо подобно?
“Оооо, госпожо, нещо по-голямо! Не знам, но знам, че ще е нещо по-голямо...!”

Днес Рени ме покани да бъда част от комисията, която определи десятката най-добри спортисти на Пазарджик! Таня Богомилова, Георги Глушков, Данчо Йовчев, Петър Стойчев и аз!
Никой досега не го е правил така! Беше номинирала 27 спортисти на Пазарджик. Раздаде ни презентация на всеки един. Беше написала ВСИЧКО!!! Всичките му постижения! Познаваше всеки един лично! Как тренира, какви са проблемите, с които се е справил, какъв характер има... семейство, поведение... Просто знаеше ВСИЧКО за всеки! Разказваше за всеки един с подробности. Показваше ни го на снимка в лаптопа си! Обичаше ВСЕКИ!!! Толкова и личеше, че ги обича... Внимаваше да не пропусне нещо, защото понякога се връщаше на спортист, който вече е презентирала.
Помислила беше за всичко! За церемонията... И не само! Просто за всичко! Такава презентация за всеки един... Как да избереш само 10?!
Седях и мълчах, и я гледах... всъщност, любувах и се, възхищавах и се, гордеех се с нея! Виждах я на аерогарата в Рио... Усетих се, че я гледам и се усмихвам... забравих да я слушам... Само се радвах с цялата си душа!
Следя какви чудеса направи последните години за спорта в Пазарджик! Над 200 събития, май бяха повече...
Не съм се съмнявала! Наистина не съм! Не е случайно, че за догодина Пазарджик бе избран за европейска столица на спорта! Няма как да е друго, щом Рени го е поискала!
И знаете ли защо?
Защото, когато станах треньор на националния отбор ансамбъл я срещнах на улицата пред залата ни на “Герена”. Беше прекратила да се състезава. Беше ужасно напълняла. Ужасно...Погледнах я и и казах: Ако отслабнеш 15 кг ще те взема в националния! Тя ме погледна с широко отворени очи и уста и каза: “ Наистина ли?” Аз и отговорих : Да! Имаш 10 дена! И се обърнах, и си тръгнах, без да я погледна повече.
Знаех, колко е талантлива и изящна, знаех, че много искаше да е в ансамбъла. Но не вярвах, че ще успее и дори затова и казах невъзможния срок от 10 дни.
Е... сбърках.
Тя дойде и беше отслабнала 15 кг!!!
Другото го знаете - абсолютен световен шампион, европейска шампионка, бронзова медалистка от Олимпиадата в Рио и кошници с още много медали! Любимка заедно с другите на цял един народ!
Ренета Камберова просто ВИНАГИ Е ЗНАЕЛА КАКВО ТОЧНО ИСКА!
Днес всички от комисията седяхме, слушахме я, гледахме я и всеки един искрено и се възхищаваше КАК ГО Е НАПРАВИЛА!
БЕШЕ НАПРАВЕНО НА СВЕТОВНО НИВО!!! ТАКА, КАКТО БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПРАВИ ЕДНА ТОЛКОВА ОТГОВОРНА КЛАСАЦИЯ!
В тази класация бяха презентирани не само всички резултати, но и всички възможни качества, достойнства и важни обстоятелства за спортистите!
Дадохме класациите си, а тя ни благодари с неподправено уважение!
Накрая останахме двете, защото и двете имахме нужда да си поговорим за нашите красиви, отминали , но вечни мигове.
Най-красивото, което ни се случи беше, че и на двете от очите ни потекоха сълзи...
Сълзи от щастие... от онова съдбовно и предопределено щастие, за което заедно се справихме в този красив откъс от живота ни, в който Съдбата беше решила да ни събере, за да изкачваме тежкия си връх заедно.
Благодаря ти, шампионката ми!
Успя и тук!
Просто си отличен... началник... ръководел... шеф! И знаеш ли... по най-добрия начин ТИ казваш КАК да се правят нещата!
Обичам те!
Бъди, Рени!

*От фейсбук!