Интригата се завърта едва ли не минути след като в седмия рунд съдията решава, че британският боксьор не може да понесе повече бой, и спира мача. Току-що се е родила една от най-големите сензации в световния бокс за всички времена. Непобеденият до този момент полубог Антъни Джошуа е свален на земята от тежащия 125 килограма дебеланко Анди Руис. Световните медии гърмят все едно сме посрещнали извънземните, а мнозина се усъмняват в морала на боксьорите.

Дали пък Джошуа нарочно не се е предал? Възможно ли е случилото се в "Медисън Скуеър Гардън" да е било

добре скалъпена постановка,

която да налее десетки милиони в банковите сметки на главните действащи лица? Тогава, през юни, тези въпроси изглеждаха по-скоро като заяждане на дребно и търсене на измислени сензации. 6 месеца по-късно ситуацията е различна. Джошуа и Руис излязоха за реванш, който обещава да бъде един от най-скъпите в историята на спорта.

Реваншът между двамата бойци вече претендира да се превърне в най-бляскавото спортно събитие за 2019 г. Мястото на сблъсъка също наложи изразходването на невероятни по размерите си инвестиции. Веднага след първия мач мениджърите на боксьорите започнаха люта война къде да се проведе вторият мач. От щаба на Джошуа настояваха за Англия, а хората на мексиканеца държаха на САЩ. В един момент и двата лагера забравиха дрязгите, когато дойде оферта от Саудитска Арабия.

Шейховете кратко и ясно обясниха, че са създали организация да платят един тир с пари, ако толкова очакваният реванш се играе на тяхна територия. Пазарлъците продължиха кратко и не бяха особено трудни. Домакините обещаха да осигурят награден фонд от 100 млн. долара. Тепърва ще стане ясно кой колко получава, но едва ли ще има недоволни. И тук става дума само за хонорарите на Джошуа и Руис, а какво да кажем за всички други похарчени пари около организацията мача.

Там цифрите

са космически

и няма горна граница на харчовете.

Веднага след като получават домакинството, отговорните фактори в Саудитска Арабия започват да търсят подходящо местенце за провеждането на мегасблъсъка. Спират се на един пустинен парцел край столицата Рияд, който може да се похвали само с жега, пясък, скорпиони и няколко вида гущери.

Веднъж щом се разбират къде точно ще се боксират Джошуа и Руис, шейховете сякаш решават, че са си оправили всички проблеми, и се насочват към други неотложни дела. Времето си тече, а от щабовете на двамата боксьори започват да се питат

дали не са станали жертва

на измама или лоша шега. Техните партньори продължават да твърдят, че голямото събитие ще се проведе на въпросния нажежен до червено пустинен парцел.

И ето че един прекрасен ден идват строителите, булдозерите и бетоновозите. Скорпионите са изгонени, гущерите са разпръснати и само за два месеца е вдигнато спортно бижу с капацитет от 15 000 седящи места. Колко струва ли? По-добре не питайте. Дизайнът е футуристичен, удобствата са ненадминати, а електрониката е по последен писък на модата.

Интеренсното е, че преди и след мача Антъни Джошуа не бе голямата звезда на събитието. Любителите на бокса сякаш се вълнуваха повече от опонента му. Всеки нормален фен се пита дали стореното от Анди Руис в първия мач е плод на случайност, или става дума за талант, подготовка и

умела стратегия.

"Много хора ми се подиграваха заради фигурата преди първия сблъсък с Джошуа, но външният ми вид беше част от стратегията за мача.

Исках да съм по-тежък,

за да устоя на ударите му. За никого не е тайна колко здраво налага той, но аз се справих с натиска на страхотната му физика. Ясно е, че няма как да го излъжа два пъти с един и същ номер. Затова се заех сериозно със задачата да отслабна. Планирам да съм доста по-бърз на реванша", признава Руис.

Мексиканецът наема специалисти да му изготвят специално меню, в което са абсолютно забранени любимите му шоколадови десерти. Усилията дават резултат и той се разделя с известна част от 125-те си килограма. Феновете очакват с нетърпение да разберат дали посещението в дебелариума няма да изстиска физическите сили на Руис. Опитите да стегне корема съвсем не са единствената причина

той да е под светлината на прожекторите

За него просто не се знаеше толкова много, колкото за далеч по-известният му съперник.

Анди е роден в калифорнийско градче, но въпреки това държи на мексиканските си корени и настоява да го възприемат като първия мексиканец - световен шампион в тежка категория.

"След като победих Антъни, ми предложиха доста милиони, за да има мач реванш. Но преди това ми се е случвало да се бия за хонорари, които не надвишават 50 хил. долара. Само че при мен никога не е било заради парите. Исках да докажа, че в Мексико се раждат истински воини, които могат да стигнат до върха. Именно тази мисъл ме е мотивирала през всичките години. Ако навремето не бях положил усилия, сигурно щях да стана строител или да

продавам наркотици

на улицата,

докато един ден не ме гръмнат", спомня си Руис.

Още от първия си ден на ринга той предизвиква насмешката на околните с външния си вид. На седемгодишна възраст баща му го води в залата, а

връстниците се подиграват на дебеланкото,

който се поти под крясъците на треньора.

"През годините съперниците ми така и не се научиха да не ме подценяват само защото изглеждам като момче с наднормено тегло. Не им се сърдя, защото заради тези иронични усмивки стигнах до самия връх. Сигурно и Джошуа си е мислел, че ще му е много лесно, а накрая не знаеше къде се намира", усмихва се мексиканецът с американски паспорт. Той е абсолютно убеден, че ще запише още зрелищни победи, но не планира да векува на върха.

"Двама от най-добрите ми приятели умряха на ринга и ме накараха да се замисля кои са стойностните неща в живота.

Сега всички

ме хвалят,

прегръщат, но ако утре ми се случи нещо лошо, никой няма да ме помни. Постигнах много успехи в професионалния бокс и ще усетя кога ми е дошло времето да се откажа. Все пак съм само на 30 и имам още какво да покажа на феновете и съперниците", отсича Анди.

За негово съжаление той загтуби реванша с 0:3 съдийски гласа. Загубата сякаш не го отчая и той моментално поиска реванш на реванша. Всичко зависи от мениджърите, но трети мач между тях едва ли ще има скоро и Руис ще трябва да свие платната за известно време, преди отново да влезе под светлината на прожекторите.