Да нямат право да стават майки без подпис от мъж, да влизат в затвора, ако са направили аборт, да нямат достъп до спешна контрацепция - всичко това са опити за ограничаване на правата на жените. И то не в някои от най-консервативните страни в света, а в държави в Европа. Дори в Германия и Швейцария дамите продължават да протестират за равни права, каквито реално нямат.

Полша е една от страните, в която пред последните години се правят последователни постъпки да бъдат ограничавани правата на жените. Зад повечето от крайните решения стои консервативната католическа партия "Право и справедливост". Последното й решение, което възмути полякините, бе забраната на самотни жени да стават майки чрез асистирана репродукция. Тоест неомъжените дами не могат да създават потомство с донорска сперма, ако нямат подпис от мъж, който да удостовери, че ще гледа детето заедно с тях. Това ограничение е доста сериозно, особено във време като днешното, когато много жени избират да имат деца без партньор. В доводите на католическата партия най-вероятно е включено ограничаване на правата на гей двойки, които решават да имат деца. Но всъщност ударът е върху жените по принцип, защото ги връща години назад, когато са били принуждавани да се омъжват дори за неподходящ мъж само за да могат да гледат деца. Още през 2015 г. "Право и справедливост" наложи доста ограничения – спря държавното финансиране на инвитро процедури за двойки, а сега успя да изиска и подписване на специални декларации и от майката, и от бащата преди разрешаване на такава процедура.

Година по-късно бе предложено абортите в страната да бъдат напълно забранени, дори и тези по медицински причини, а жените, подложили се на такава интервенция, да бъдат лишавани от свобода до пет години. Това предизвика масови протести и хиляди жени излязоха по улиците, за да защитят правата си. Законопроектът не бе приет, но усилията за потискане на женския пол продължиха. Полската федерация на движенията в защита на живота настоя дори спешната контрацепция да бъде напълно забранена и тези, които я разпространяват, да бъдат наказвани с до две години затвор. През 2018 г. отново бе предложено да се забранят абортите по медицински причини и дори да съществува риск за живота на бебето или е сигурно, че то ще бъде с тежки малформации, задължително да бъде родено. Всички тези постоянни опити за налагане на контрол превръщат Полша в една от най-ограничаващите женските права страни в Европа.

Проблем в ЕС продължават да са и браковете насила. Миналата година европейските депутати поискаха такива да бъдат официално забранени на територията на целия ЕС. Те призоваха законодателите да определят във всички страни членки 18 години като минимална възраст за брак. Важно допълнение е, че в законите трябва изрично да бъде упоменато, че правилата важат и за всички чужди граждани, пребиваващи на територията на ЕС, както и за имигранти, които вече са сключили брак извън Съюза, но като непълнолетни. В някои страни в закона все още има вратичка, че е възможно сключването на брак и на 16-годишни, стига да е с официалното разрешение на родителите. От Европейският парламент искат такава възможност да отпадне.

Отдавна в Германия се организират протести срещу жененето насила на непълнолетни момичета. До преди няколко години там бе възможно с разрешение на родителите девойка на възраст между 16 и 18 години да бъде омъжена. Това обаче бе предпоставка за множество бракове насила. Особено в емигрантски общности. В доклад на ООН Германия бе определена като държава, в която сравнително често се сключват "детски бракове". Затова бе прието вече да се женят единствено лица, навършили 18 години. А освен това всички бракове с непълнолетни бяха обявени за невалидни. Въпреки промените в страната продължават да се женят незаконно млади момичета и често има протести за по-строг контрол дали правата им се спазват.

Преди няколко месеца в Швейцария пък дамите излязоха на масови протести за равни права и заплащане. Причината е, че в тази богата страна жените получават 20% по-ниско заплащане от мъжете, а в пенсионна възраст – 37%. Доклад на Световната организация на труда постави Швейцария на последно място по отношение на разликите в заплащането. На демонстрации в Берн, Лозана и Цюрих дамите поискаха по-силно присъствие на ръководни позиции и еднакви заплати за еднаквите постове, независимо дали са заемани от мъж или от жена. Някои дами дори решиха да си тръгват от работа в 15,30 – така работното им време е с 20% по-малко от обичайното – тоест колкото наистина им плащат. Всъщност колкото и странно да звучи, Швейцария е една от страните в Европа, която най-късно предоставя равни права на жените в много отношения. Тя е последната европейска държава, въвела общото избирателно право – през 1971 г., а в някои кантони дори едва през 1990 г. До 1991 г. в страната не е имало отпуск по майчинство и в правителството не са се допускали жени.

За равноправие и достойно заплащане на дамите обеща да се бори и Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд. Според доклад на фонда жените полагат 20% повече незаплатен труд от мъжете. Затова според специалисти е важно да бъде решен проблемът с този тип труд – домакински задължения, грижите за деца и възрастни хора. Освен това Георгиева се обявява в подкрепа на квотите, които ще дадат на жените по-голям достъп до ръководни постове, и е категорична: "Никога не се съгласявайте да бъдете по-ниско платени от колегите си мъже, никога!"

По данни на Евростат средната разлика в заплащането между мъжете и жените в ЕС е 16,4%, а повече от 70% от лицата с ниски доходи в Европа са жени. По-възрастните са особено изложени на риск от лишения. Средната пенсия на дамите в ЕС е с 40% по-ниска от тази на мъжете. Европейският институт за равенство между половете е изчислил, че ще са необходими 70 години преди да се постигне еднакво ниво в заплащането на господата и дамите. Според доклад на Европейската комисия, ако броят на жените в сектора на информационните и комуникационните технологии се изравни с този на мъжете, брутният вътрешен продукт на Европа ще се увеличи с 9 милиарда евро годишно. А ако се постигне баланс в нивата на заетост между мъжете и жените, безработицата в ЕС ще намалее от 24 на 3 милиона безработни – тоест използването на пълния потенциал на жените ще покрие 21 милиона работни места.