Тридесет години от първия митинг!

Митингите в първите месеци след оставката на Живков са като километрични камъни в събуждането на "спящия човек". Така са наричали България в дипломатическата преписка на Вашингтон от и до София.

Първият митинг - 18 ноември 1989

Вторият - 10 декември 1989

Третият - 14 януари 1990

Първият създаде модела - политически речи съобщаващи общите актуални пароли; демонстрация и укрепване на единството; множеството огласява лозунгите, до които е стигнало.

На първият - най-общи демократични формули, на третия - резолюция за преговорите на Кръглата маса с БКП...

Ще споделя свое преживяване. Още при замислянето за създаване на Клуба 1988 пред мен изсрасна държавата. Имах едва ли не усещане за физически обект. Гигантска мудна машина с огромен маховик. Нито спира, нито тръгва изведнъж. Валяци, зъбчатки, щампи, преси, пещи, леярни, релси, котли, бутала - бучи, трака, меля, сече, претопява, излива... Държава!

Мисля, че не само аз имах подобно усещане. Приеманите документи - на митинги и на разни срещи, бяха отправени и съобразени с външната реалност - държавата и условията, в които тя функционира.

Рядко и временно се появяваха изблици на желания и фантазия.

Господстваше на равнището на инстинкта разбирането, че и най-радикалната реформа трябва да е съобразена с реалността.

За съжаление това продължи до лятото на 1991 година.

*Коментарът е от фейсбук