Най-после и в Русия се заеха да развенчават мита за Ленин. Нов документален сериал, който ще бъде показан по Първи канал на националната телевизия, си е поставил за цел да покаже в истинска светлина злокобното дело на основателя на Съветския съюз близо 30 години след разпадането му.

“Оказва се, че легендата за добрия Ленин, изправен срещу лошия Сталин, е лъжа, защото именно Ленин започва червения терор”, разказва пред АФП Игор Липин, автор на сценария за документалната лента.

За да бъдат заснети 18-те епизода на филма, десетина офицери, ръководени от бившия завеждащ архивите на Федералната служба за сигурност (ФСС, някогашния КГБ) - генерал Василий Христофоров, четири години ровят в документите на тайните служби и достигат до извода, че

Владимир Улянов е престъпен убиец,

душевноболен и дребен буржоа.

В документалния филм е включено и писмо от август 1918 г., в което Ленин призовава да бъдат убити два милиона селяни, обявени за богаташи - т. нар. кулаци, подложени впоследствие на страшни репресии. Месец по-късно той дава указание да се "изолират" в концлагери хора от враждебните класи.

Нещо повече – според авторите на сериала документи доказват, че Ленин е страдал от психически разстройства и че майка му е писала до полицията през април 1898 г., споменавайки “обезпокоителното психично състояние” на младия революционер и “душевното заболяване в семейството”.

Макар и много закъсняло, разобличаването на култа към комунистическия вожд, който продължава да е изложен в мавзолея в Москва, е необходимо, защото той все още се радва на незаслужена почит сред милиони в родината си. Причината е, че в продължение на 70 години към него

изкуствено е изграждан култ

И това е разбираемо, тъй като в недалечното минало и на нас, българите, също ни беше до болка познато насила насажданото преклонение към този масов убиец.

Но истината е, че фактите, за които става дума в новата творба, са отдавна известни на световната общественост. Още в първите години на преврата, който по-късно ще бъде наречен с гръмкото название Велика октомврийска социалистическа революция, мнозина са обръщали внимание на античовешкия характер на промените в Руската империя. В най-добрия случай става дума за преоткриване на истината, защото едни от първите, които алармират за зловещите престъпления на “пролетарския вожд”, са именно руските интелектуалци.

Например Иван Бунин, първият руски автор, получил Нобелова награда за литература през 1924 г. като емигрант в Париж, го описва така: “Изрод, нравствен идиот по рождение, Ленин показа на света в самия разгар на своята дейност нещо чудовищно и потресаващо:

разори най-голямата страна на света и уби няколко милиона души, а светът дори при това положение дотолкова си загуби ума, че и посред бял ден се водят спорове дали Ленин е, или не е благодетел на човечеството.”

Що за личност е Владимир Улянов, описва и емигриралият през 1920 г. руски писател Александър Куприн: “През нощта, след като вече си бях легнал,

аз си спомних

за Ленин,

представих си необичайно ясно как изглежда и... и се уплаших.

За миг ми се стори, че съм вътре в него, имах чувството, че аз съм Ленин. И си помислих: “Всъщност този толкова добродушен, учтив и солиден човек е много по-страшен от Нерон, Тиберий и Иван Грозни. При цялото си душевно уродство те все пак са били хора, податливи на капризите на времето и колебанията в характера. А Ленин... Той е нещо като камък, като откъснала се от планинския рид канара, която стремително се търкаля надолу и унищожава всичко по пътя си. При това само си помислете: канара, която с помощта на някаква магия е мислеща! Ленин няма чувства, нито желания или инстинкти. Има само една катастрофална, рязка, непобедима мисъл: падайки, да унищожава.”

И наистина, като първи от зловещите диктатори на ХХ век Ленин е уникален главно със своята идеологическа

маниакалност за унищожение

Затова и в много отношения появилите се след него еднолични управници в цял свят са като негови ученици. Не само прекият му наследник Сталин, а и привидни негови идеологически противници като Хитлер, използват методи, употребени за първи път от създателя на Съветска Русия.

Най-характерното за Ленин е отсъствието на всякаква хуманност в основната му концепция за революционно, тоест по насилствен начин превземане на властта. Никой преди него не е използвал подобен цинизъм и пренебрежение към човешкия живот за осъществяване на държавен преврат. В неговата концепция смъртта на милиони човешки същества

е само средство за “победа на революцията”. Пълната му липса на морал характеризира и последвалата кървава Гражданска война. Ленин е първият, който не само разработва теоретично, а и прилага на практика система от тотален държавен терор. По масовост и жестокост болшевишките изстъпления нямат аналог в цялата човешка история. В тази връзка “заслуга” на Ленин е и въвеждането на концентрационните лагери, които до 1920 г. са вече 90. Но попадналите в тях са по-скоро късметлии, тъй като по време на цялото му управление са в ход редовни ежедневни разстрели на принципа на “революционната законност”, тоест без съд и присъда.

За първи път при неговото управление се използват изкуствено създаден масов глад и репресии срещу непокорното население. Така по съвременни оценки при ужасния глад от 1921-1922 г. загиват около пет милиона души.

В този период изкуствено предизвиканото бедствие обхваща 35 губернии с общо население от 90 милиона души, от които не по-малко от 40 милиона са гладували. В същото време вождът и приближените му преяждат и живеят като царе. Само за ноември 1920 г. от складовете на Всеросийския централен изпълнителен комитет на семейството на Ленин са отпуснати 24,5 кг месо, 60 яйца, 7,2 кг сирене, към 1,5 кг краве масло, 2 кг черен хайвер, 4 кг краставици, повече от 30 кг брашно и булгур, 5 кг захар, 1,2 бонбони дропс, килограм сланина и дори 100 цигари.

Една от най-характерните черти за управлението на възвеличавания в продължение на десетилетия болшевишки водач е, че той мрази патологично собствените си съплеменници. Никой друг не е използвал до такава степен чужди наемници за вътрешен терор – от германските и австроунгарски военнопленници, чешки и турски армейски подразделения до китайски наказателни отряди и други международни лумпени, които са хвърлени за кървава разправа със собствения му народ. В тази връзка сравнително по-малко известно е, че за своите пъклени цели той нарежда и

използването на химическо оръжие

срещу мирни жители.

Всъщност при канибалския режим на Ленин заповедта към Тухачевски за потушаване на тамбовското селско въстание изглеждала съвсем в реда на нещата: “Горите, където се крият бандити, трябва да бъдат почистени с отровни газове. При това да се изчисли точно облакът от задушливи газове да се разпространява из гората, унищожавайки всичко, което е скрито в нея”.

Показателно за методите му е и убийството на всички членове на царското семейство, включително и децата, които заедно с други роднини и слугите (общо над 40 души) по негово нареждане са избити по най-варварски начин в Екатеринбург.

По хищническия си нрав фигурата на Ленин се отличава дори на фона на най-безмилостните диктатори. В статията си “Добрият дядо Ленин. Блестящ злодей” руският философ и писател Виктор Аксючиц пише: “Почти всички диктатори проявяват някакви чувства – примерно Хитлер към Велика Германия, като “Хилядолетен райх”, музиката на Вагнер и епоса на Нибелунгите, или за Мао Цзе Дун, който е привързан към “Небесния” Китай и конфуцианството, докато Ленин е безпрецедентен: той мразеше

всичко в Русия

и не признаваше нищо ценно в човечеството. Дори кървавият Сталин имаше деца и понякога ги облагодетелстваше”.

Във всичко Ленин се държи като човек, за когото единствената ценност е тоталното унищожение само по себе си. В същото време този идеологически маниак в историята не изпитва никакъв срам от грешките си даже когато осъзнава напълно своята патологична фантасмагория.

Научната концепция за диктатура не означава нищо - няма закони, абсолютно никакви ограничителни правила, които да влияят пряко върху

насилието, на което разчита властта на комунистите,

пише по този повод Ленин. Прословутата формула “диктатура на пролетариата” не означава нищо друго освен лична диктатура на лидера на партията и държавата, и той не го крие: “Говоренето за равенство, свобода и демокрация в сегашната ситуация е глупост ... Вече посочих необходимостта от единство, необходимостта през 1918 г. да се дадат диктаторски правомощия на един човек от гледна точка на осъществяването на съветската идея ... Няма абсолютно никакво противоречие между съветската (т.е. социалистическата) демокрация и използването на диктаторската власт от индивидите... Как може да се гарантира строгото единство на хиляди до волята на една класа... Понякога чрез диктатор, а понякога, когато е необходимо, и с повече грим.”

В добавка вождът се отличавал и с много скверен език, свидетелстват официални документи от епохата. Явно ненапразно Бердяев го нарича “геният на сквернословието”. С “революционен плам” той ругае дори най-близките си съратници, като най-мекото обръщение към тях е “глупак”, но често ги нарича лайна и копелета.

Но всичко това не би било възможно без способността на Ленин да използва безскрупулно измамата. Известният руски историк проф. С. Г. Пушкарев пише за безпрецедентния цинизъм в лъжите, с които си служи Ленин и наложеният от него режим: “Разбира се, политиката е професия, в която е трудно да се поддържа морална чистота. Много политици дават обещания, които по-късно не изпълняват, но никога не е имало толкова многостранен и опитен майстор на политическата измама, какъвто беше Ленин. Всички лозунги, провъзгласени от него през 1917 г., всичките му обещания по основни въпроси на вътрешната и външната политика бяха умишлена измама - в пълно съответствие с неговия морал. Например основният лозунг е: “Цялата власт на съветите на работниците и селяните, избрани от трудещите се”. А намерението: неограничена власт (диктатура) на комунистическата партия. Друг негов слоган: “Цялата земя на селяните”, докато програмата е национализация на земята, тоест нейното прехвърляне в държавна собственост.

Лозунгът (през 1917 г.) е: Армия с избрани командири и с право на войниците “да проверяват всяка стъпка на офицера и генерала”. Изпълнение: най-стриктната дисциплина в Червената армия с право на назначените командири да използват оръжие срещу неподчиняващи се войници. Друг девиз: “Универсален демократичен свят.”, а истинското му намерение: да се организират

“революционни войни”

за завладяване на Европа.”

Макар Ленин никога не е променял действителните си стратегически си цели, той е виртуоз на политическата ситуация. В името на завземането и поддържането на властта, той винаги е бил готов да промени тактиката – често до нейната пълна противоположност. Затова и след октомврийския преврат лозунгите се променят коренно.

Всъщност дълго преди него, още през 1914 г. основният идеолог на комунизма иска “превръщането на империалистическата война в безпощадна гражданска война” и предвижда, че е “невъзможно да се наложи нова система без масови репресии”.

А после, когато идва на власт и отприщва чудовищен терор, който не е нищо друго освен редуване на измама с насилие.

За нечовешката му жестокост свидетелствата са многобройни. Всъщност това е и основната дейност. В името на терора, той се грижи да отпаднат всякакви натрупани с хилядолетия морални и правни норми:

“Необходимо е да се проведе безпощаден масов терор срещу казаците, свещениците, белогвардейците. Да се намери една открита фундаментална и политически достоверна (а не просто юридически тясна) разпоредба, която да мотивира същността и оправданието на терора ...

Съдът не трябва да спира терора ...,

а да го обосновава и легитимира по принцип, ясно, без разкрасяване”.

И като шеф на правителството той още с първите си заповеди той постоянно настоява за ожесточаване на репресиите:

“Да се въведе масов терор, да се разстрелят стотици проститутки, пияни войници, бивши офицери и т. н. Нито минута забавяне! (В Нижни Новгород); “Да се разстрелят заговорниците и колебаещите се без да се пита никого и да се допуска идиотска бюрокрация!” (В Саратов)

“Използвайте “зелените” (по-късно ще се разправим с тях) чиновници, богаташи, попове, кулаци и помешчици. Изплащайте на убийците по 100 хил. рубли.“

И още от хилядите неподправени бисери на Ленин: “Предлагам да се назначи разследване и да се разстрелват извършителите на ротационен принцип”; “Позорно е да се колебаеш и да не разстрелваш за неизпълнение”.

Инструкциите на вожда са наистина ужасяващи:

“Обесете (непременно ги обесете, така че хората да видят) поне сто известни кулаци, богаташи, кръвопийци. Публикувайте имената им. Отнемете хляба им. Вземете заложници... Уверете се, че хората виждат всичко, треперят, знаят и крещят на стотици километри: душат и задушават кулаците-кръвопийци”. (указание в гр. Пенза).

Понякога резолюциите му са кратки. В писмо до Дзерджински, в което става дума какво да се прави с 1 милион пленени казаци например, Ленин просто отсича:

“Да се разстрелят

всички до един”

В документ, подписан от Свердлов, с разпореждане от Ленин четем, “всички отговорни другари, работещи в казашките райони” са инструктирани: “Необходимо е да се открие най-безмилостната борба срещу всички водачи на казаците чрез тяхното пълно унищожаване ... Да се проведе масов терор срещу богатите казаци “като се изтребят без изключение; да се проведе безпощаден масов терор по отношение на всички казаци като цяло, които са взели пряко или косвено участие в борбата срещу съветската власт.”

Списъкът с подобни чудовищни заповеди е безкраен.

Между най-преследваните хора са представителите на интелигенцията.

“Война не на живот, а на смърт за богатите буржоазни интелигенти. С тях трябва да се разправяме и при най-малкото нарушение… На едно място ще ги вкарат в затвора, на второ – ще ги сложат да чистят тоалетните, на трето – ще им издадат жълти книжки, на четвърто – ще ги разстрелват на място. Колкото повече разнообразие, толкова по-добре и толкова по-богат ще бъде общият опит.“, пише по този повод кръвожадният революционер.

Но явно всичко се крие в характера на обожествявания пролетарски вожд. В тази връзка всички изследователи признават, че Ленин е ненадминат като теоретик и практик на атеизма. Ненапразно още навремето свещениците

в Русия го сравняват

с Антихриста

В писмо до Молотов, предназначено за членовете на Политбюро от 19 март 1922 г. Ленин категорично изисква: „да се даде най-решителната и безпощадна битка на черноморските духовници и да се потуши съпротивата им с такава жестокост, че те да не забравят това в продължение на няколко десетилетия ... Колкото по-голям е броят на представителите на реакционната буржоазия и реакционните духовници, които успяваме да разстреляме по този повод, толкова по-добре. Сега трябва да научим тези хора, така че в продължение на няколко десетилетия да не се осмеляват да мислят за каквато и да е съпротива. "

В резултат на това Ленин започва в Русия най-масовото и кърваво религиозно преследване в историята. Атеистичният режим започва буквално изтребване не само на църковния клир, а на вярващите в небивал мащаб. Биографите на Ленин са запазили спомена за формалния разрив на Володя Улянов с религията. Бащата Иля Николаевич бил ревностен християнин и като такъв децата му приели също православно кръщение. Нещо повече, когато се връщал у дома, той настоявал децата да посещават неделните литургии в храма. Но хладната към вярата полуеврейка-полунемкиня Мария Александровна и революционното атеистично възпитание от страна на Покровский си казали думата. Веднъж, беседвайки със свой гост, Иля Улянов се оплакал, че децата му рядко посещават храма. “Бой, бой трябва!” - назидателно отбелязал гостът, гледайки към Володя.

Тази реплика така възмутила непокорния 15-годишен гимназист, че той избягал от дома си. „Владимир поривисто свалил от шията си нагръдния кръст, с презрение

плюл върху свещената реликва и я хвърлил

на земята” - разказва доста по-късно болшевикът Пантелеймон Лепешински. Това е и мигът на обсебването на богохулника Владимир от силите на злото. Оттук нататък той ще се държи като обсебен от бесове: “самата мисъл за Бога предизвиквала у него нетърпимо, почти физическо отвращение”, спомнят си негови близки.

На 5 септември 1918 г. Съветът на народните комисари издава прословутия Декрет за червения терор, съдържащ указания за масови разстрели и въдворяване в концентрационни лагери не само на класовите врагове, но и на “съмнителните”. Под ударите на този декрет попадат и свещенослужителите. По данни на Свято-Тихоновския богословски институт, който е анализирал репресиите срещу свещенството на базата на архивни материали, само пред 1918 г. са били разстреляни над 3000 духовници. По данни на други историци от 1918 до края на 30-те години са избити около 42 000 свещеници.

Но може би по-страшни от тези убийства са пораженията за обществения морал в съветското общество след управлението на Ленин. Те не само въвличат огромната страна в нескончаема вълна от репресии, довела до смъртта на милиони, а като метастази се разпространяват по всички краища на света и имат своето зловещо отражение чак до наши дни.