Прокуратурата да провери", "Давам го на прокурор", "Всичко е в ръцете на прокуратурата".
Това са само част от редовните фрази през годините на прехода, в които прокуратурата е удобна дъвка в устата на министри, депутати и бизнесмени.

Напоследък ги чуваме все по-често и по-често. Прокуратурата се превърна във всесилен орган, който с един замах трябва да разреши всички проблеми на държавата. Защото другите ги е

страх да поемат отговорност

Хората в червени тоги така и не можаха да оправдаят очакванията за справедливост в обществото. Ръководителите на прокуратурата позволиха институцията да се превърне в сапун, с който управляващите 20 години си мият ръцете и го подхвърлят в политическата баня. Толкова са ловки политиците в това упражнение, че все по-рядко се случва сапунът да се приплъзне между ръцете им и да падне на плочките, след което навелият се да го отнесе.

За последните години прокуратурата се зае със заменките, СРС-тата, АЕЦ "Белене", Цветан Цветанов, Сергей Станишев, сделката за дълга, Светия Синод и какво ли още не. Само децата под 16 години не се проверяват, защото не носят наказателна отговорност. В същото време шумно огласяваните "Октоподи", "Медузи" "Крокодили" и "Лиани"

си виреят на свобода

във флората и фауната. Надеждата да видим министър, депутат или друг голям бандит зад решетките все още е мираж.

"Няма данни за извършени престъпления" - е натрапчивият отговор, който най-често чуваме от сапунения сериал "Прокуратурата проверява".
Истината е, че там никога не са проверявали, както трябва. Проверките текат в зависимост от това кой е на власт и как са се стекли обстоятелствата. Като винаги се има наум, че тези, които

днес са в опозиция

утре ще седнат в министерските кресла и няма защо да бъдат закачани много-много.

Тук законът не играе никаква роля. Прокурорите, които, предполага се, са юристи, го кълчат и извиват по такъв начин, че в крайна сметка да не им се налага да излизат от сапунерката, в която така добре си джвакат.

Шумните акции напоследък и още по-шумните последвали ги скандали само затвърждават тази теза. Нито един октопод, лихвар или поне дупе не бе не само осъдено, но и почти всички от тях се разхождат спокойно и преспокойно на свобода. Защо? Прокуратурата не се справи. За жалост. И за пореден път.

"Прокуратурата разследва", е много удобна фраза, зад която всички да скрият собствената си безпомощност и най-вече нежелание да се справят с проблема. Защото докато "прокуратурата разследва", се появява поредният скандал, след него следващият, и следващият, докато всичко изтече в канала.
Лошото е, че самата институция дава основания за газене на закона. Точно това стана например със СРС-тата, огласени от Цветанов в парламента. По закон никой няма право да ги разгласява по никакъв повод. Независимо дали е министър, прокурор или съдия. За да оневини вътрешния министър, в сапунерката цамбурнаха дълбоко, направиха един фокус-мокус и се получи следното: СРС-тата, които Цветанов прочете, са приложени към

делото на докторите

Следователно, те вече не са СРС-та, пускайки балончета, обяви прокуратурата, а обикновени доказателства и като такива могат да се разсекретяват. Което е просто едно голямо ала-бала и поредното измиване на ръцете.

За да не би някой да се обърка за какво става въпрос, самият главен прокурор обяви публично, че той няма и подчинените му няма да се месят в

политическите интриги

Което, казано на прост език, значеше: правете каквото искате, обвинявайте се в каквото искате, изнасяйте СРС-та, че и кой знае още какво, ние ще стоим настрана и няма да се бъркаме.

Как така настрана? Как така няма да се бъркат? Тези хора прокурори ли са, сложени са, за да следят за спазването на закона, или са ощипани моми на някоя селска седянка?

Представете си какво би се случило в Америка или която и да е нормална държава по света, ако се окаже, че премиерът, министърът на финансите и шефът на митниците са подслушвани, записвани, а

разговорите им се появят

в публичното пространство. Щеше ли главният щатски прокурор да седи и да мънка, че няма да се меси или да приложи закона? Щеше ли английската прокуратура да се тутка два месеца с най-елементарна звукова експертиза, или още на другия ден да обяви резултатите и погне виновниците?

Как така в публичното пространство се появяват в абсолютно противоречие с всички съществуващи закони СРС-та и прокуратурата се прави, че нищо не се е случило? То бива, бива, ама не всички сме идиоти. Прекрасно разбираме главния прокурор, който се притеснява да вземе каквото и да е решение, за да не засегне силните на деня или тези, които

утре може да станат силни

но ако ще продължава по този начин, най-добре да закрием институцията. И без това всичко вече се прави в чужбина, да не би да стане някоя кофти грешка вкъщи. Електоратът чака корумпирани в затвора, защото на арести и даване на прокурор се нагледа достатъчно. "Господарите на досъдебното производство" продължават да се оправдават със закона за неуспехите си, а политиците все по-често ги ползват за разчистване на сметки. И това ще продължи, докато някой най-накрая в тази държава не покаже, че закони наистина има и никой не е по-голям от тях.

Но, както казваше Татарчев: "Над прокурора е само Господ." Сега трябва да добавим - а под него - политическият сапун.

 

Порочен кръг

Публична тайна е, че депутати и министри пишат и гласуват закони, в които са оставени вратички за далавери.

По време на мандата си те се възползват от тях, и както се казва, крадат законно. Следващите управляващи вдигат шум до Бога, че държавата е източена и тези преди тях са злоупотребявали. Естествено, дават ги на прокурор. Прокуратурата започва да проверява и да търси данни за престъпления по същите закони, които са писани от далавераджиите. Сяда обвинителят в кабинета, заравя се в бумаги и започва книжния си труд. Назначава експертизи, разпорежда разпити на полицията, разписва подслушвания, но без успех. Всичко е чисто. "Такъв е законът. Ние сме негови слуги" - реват прокурори и съдии. Прави са. Нищо не могат да направят. Друг е въпросът, че когато могат - не искат. За пореден път се завърта порочният кръг. Прокуратурата успешно влиза в ролята си на сапун, който чисти съмнения за длъжностни престъпления.

 

"Жертвите"

Бойко Борисов даде на прокурор всичко живо от тройната коалиция, че и част от своите.

Куп бивши министри се сдобиха с работни обвинения за далавери, но прокурорите по много от делата се хлъзнаха на сапуна, който изчисти разследваните. На Раиф Мустафа дори делото му приключи на две инстанции. Оправдан. Ярки представители на тези, които чакат съд, са земеделските министри на ДПС Нихат Кабил и Валери Цветанов. Общото между тях е, че са хвърлени от партията си на вълците за прословутите заменки. Първият остро критикува Доган след напускането на Касим Дал, чийто кадър е и Цветанов. Всички те, заедно с предшественика им Мехмед Дикме, са в конфликт с ръководството на ДПС и това обяснява факта, че са "дадени на прокурор". За Емел Етем и Джевдет Чакъров - нищо. Само един Гюнай Сефер, когото са нагънали здраво, отсрамва прокуратурата, но изходът на делото е още далеч. Така равносметката за 20-те години преход и грабеж е жалка. Единствено лидерът на "Евророма" Цветелин Кънчев сред политиците лежа, и то защото убил куче. Митьо Очите е единственият успех сред големите босове, но спорен е въпросът колко е високо в престъпната йерархия. А човекът, който има най-голяма заслуга за присъдата му - Павлин Димитров, тези дни бе разкаран от МВР, защото бил щатен служител на ДС!

Делото е прекратено

2006 г. ГДБОП започва мащабно разследване за финансирането на ДПС от фирмите, станали известни като обръчите на Доган. Разработката е кръстена "Лиани".

В оперативното дело са преплетени икономически, политически и лични интереси в ущърб на държавния бюджет и обществения интерес. Разследването си има наблюдаващ прокурор - Чавдар Ангелов. Той буквално наблюдава, защото прекратява разработката с дежурното "няма данни за извършени престъпления". Папката отлежава в службите и се ползва за политически шантаж, убедени са запознати със случая. Същият прокурор не откри данни за извършено престъпление по едно от обвиненията на Маргина. Същият обвинител не можа да открие и виновни за смъртта на Петрина Христова и Деница Ченишева, които бяха убити от рухналата сграда на "Алабин". Тръгнало му на човека да наблюдава и да прекратява.