В деня на покушението Викентий предава на Георги два пистолета с по един пълнител. Вечерта облечен в черно пардесю и с нахлупена шапка последният звъни два пъти на адвокатския апартамент. Когато Добринович отваря натиска спусъка, но револверът засича. Бързо изважда от джоба си втория пищов и стреля три пъти. Побягва и след като се отървава от оръжието отива в квартирата на Ицо.

НА 23 януари 1915 г. студ и мъгла сковават София. За известния адвокат и общественик Георги Добринович денят е напрегнат и изпълнен с професионални ангажименти. В късния след обяд се прибира в дома си на ул. "Алабин" щ 36 и ъгъла с бул. "Витоша". Преглежда ежедневната преса и към 19 часа сяда да вечеря. В този момент се звъни. Той няма уговорена среща и учуден става да провери кой го търси. Без да пали лампата излиза в коридора и отваря входната врата. Неочаквано в тъмнината изтрещяват няколко револверни изстрела, а атентаторът извиква: "Ти трябва да бъдеш премахнат". Обръща се и изчезва във вечерния мрак. Съпругата на адвоката Евгения чува стрелбата и надава викове за помощ. Заварва го паднал на пода и стенещ от болки да се държи за стомаха. От горния етаж на сградата слизат съседи, които помагат простреляният да бъде откаран в близката болница на д-р Балсамов. На местопрестъплението идват полиция и представители на следствените власти, които предприемат разследване. Намерени са гилзите на три патрона, а на сутринта в близката улица "Цар Асен" са открити захвърлени два пистолета, с единия, от които е извършено престъплението. От разказите на живущите в съседните кооперации става ясно, че предишната вечер наоколо се навъртал непознат тип, който разпитвал кога обикновено се прибира от работа Добринович. Няма други улики, които да хвърлят светлина върху

покушението

В следващите дни адвокатът е опериран, здравословното му състояние постепенно се подобрява и животът му е вън от опасност. Това дава възможност той да бъде разпитан, но не дава смислени обяснения на въпроса кой стои зад нападението.
Извършеното злодеяние предизвиква интереса на софиянци към личността на Добринович. Роден е в Ломско, завършва гимназия в Белград и още 18-годишен участва като доброволец в Сръбско-турската война /1876 г./. По-късно се подвизава в четата на Панайот Хитов, включва се в българското опълчение през Руско-турската война. Учи правни науки в Русия /1881-1884 г./ и след завръщането си в България открива адвокатска практика във Видин. В средата на 90-те години на XIX в. Добринович се премества в София и се захваща с активна политическа дейност. Депутат е в няколко Народно събрания, но същевременно в битието му настъпва рязка метаморфоза. Той започва да се занимава с лихварство и трупа солидни печалби от раздадените срещу ипотеки заеми. Съвременници изчисляват богатството му на крупната за онова време сума от над 1 милион златни лева. Десетки са

задлъжнелите)

към него и това му спечелва много недоброжелатели и врагове. В началото на декември 1914 г. Викентий Попанастасов от Кратово, Македония, чиновник в Сметната палата, с помощта на своя ученик от Скопското педагогическо училище Милан Манолев се свързва с анархиста Христо /Ицо/ Сантов от Кукуш /днес град Килкис в Гърция/ и Георги Илиев от Търново, беглец от армията, който се мотае безработен из софийските улици под името Стефан Василев или с прякора Дезертьора. Викентий им предлага да ликвидират адвоката, за което ще получат 3000 лева. Те приемат охотно идеята за престъплението, но все пак искат да знаят мотивите за него. Попанастасов им обяснява, че дължи на лихваря по една полица крупна сума и за да не плаща дълга си той трябва да бъде убит. По-късно по време на следствието се допуска и възможността злодеянието да е инспирирано от сина на адвоката - Тодор, който иска да наследи огромното състояние на баща си. Изготвен е план за нападението, според който Ицо и Георги ще чакат Добринович пред дома му и при удобен случай ще го атакуват. За тази цел Викентий предварително ги запознава с обстановката около и вътре в кооперацията, показва им къде трябва да чакат и пътя по-който ще изчезнат след атентата. Разногласия възникват за оръжието, с което да бъде извършено престъплението.

Предложението

на Попанастасов е брадва или кама, ала то е отхвърлено от останалите терористи като "много касапска работа". Накрая участниците в заговора се съгласяват да се използва револвер, тъй като Сантов и Дезертьора са добри стрелци. Последно се уточнява, че не трябва да се действа на улицата, а във входа на сградата.
В деня на покушението Викентий предава на Георги два пистолета с по един пълнител. Вечерта облечен в черно пардесю и с нахлупена шапка последният звъни два пъти на адвокатския апартамент. Когато Добринович отваря натиска спусъка, но револверът засича. Бързо изважда от джоба си втория пищов и стреля три пъти. Побягва и след като се отървава от оръжието отива в квартирата на Ицо. На следващия ден двамата се отбиват при Викентий, но от вестниците разбират, че лихварят е оцелял. Вбесен от злополучния край на акцията кратовчанинът не им дава обещаното възнаграждение и ги "праща за зелен хайвер". Нарежда им да се скрият за известно време и да се готвят за по-сериозна операция. Има предвид атентата в Градското казино. Така накратко звучат

престъпните действия

на терористите.
Разглеждането на углавното дело започва на 10 юни 1915 г. в голямата зала на Военния клуб. Процесът предизвиква невиждан интерес, стотици са желаещите да присъстват. Обвиняемите са вкарани през задния вход, освирквани и оплювани от тълпата. На дълга маса под портретите на царя, царицата и престолонаследника се настанява военнополевият съд в състав: председател подполковник Димитър Жостов и членове - майор Никола Станимиров и капитан Димитър Горов. Защитници на подсъдимите са Йордан Табаков, Григор Василев, Сергей Копаранов и майор Димитър Папазов. Макар че остават в "сянката" на атентата в казиното, обвиненията за инцидента с Добринович заемат значително място при разпитите на подсъдимите. Викентий, Ицо и Дезертьора отричат всички направени "самопризнания" пред следователите и категорично заявяват, че те са постигнати с бой и изтезания. Синът Тодор също отхвърля обвинението, че е поръчител на убийството на баща си, въпреки че през последните години отношенията между тях са твърде влошени. Той е с желязно алиби, защото през втората половина на месец януари е на гости при приятели във Видин. Най-сериозна стойност пред съда имат показанията на адвоката. Въпреки че не вижда нищо в тъмнината той изказва

съмнителното твърдение

че Г. Илиев и И. Сантов са автори на злодеянието и ги посочва с пръст в залата. Що се отнася до причините за покушението, Добринович смята, че зад него стоят сръбските специални служби. Обясненията му обаче звучат твърде наивно и мнозина не вярват в тяхната достоверност. Съдът не взема под внимание обстоятелството, че показанията при предварителното следствие са изтръгнати насилствено. Той не се вслушва и в доводите на защитата, която оборва версиите на прокурора. Изложените от следователите аргументи за извършване на престъплението изглеждат "съшити с бели конци". Прокурорът и съдебният състав ги приемат буквално и ги преекспонират на процеса. Всичко това поражда много въпросителни относно обективността на присъдите. За покушението срещу Добринович Викентий е осъден на доживотен затвор, а за атентата в казиното на смърт чрез обесване. Същата присъда получат Ицо и Георги, но понеже Дезертьорът няма навършени 21 години, наказанието е намалено съответно на 12 и 20 години зад решетките. М. Манолев е наказан като помагач с 10 години строг тъмничен затвор. Тодор е оправдан по недоказаност.

Свързват престъплението с атентата в Градското Казино

РАЗСЛЕДВАЩИТЕ се стараят да свържат разпокъсаните нишки на престъплението, но дознанието не търпи развитие. Изненадващо то е прекъснато от ново сензационно събитие. Гръмва новината за извършен атентат в Градското казино. Вечерта на 31 януари 1915 г. артистите от Народния театър организират традиционен маскен бал с благотворителна цел. В разгара на веселбата, към 1 часа след полунощ, в залата избухва бомба. Загиват четирима души, а ранените са осем. Веднага е образувано досъдебно производство, което е поверено в ръцете на следователите Пано Чуклев и Васил Митаков. В продължение на четири месеца те не дават никаква информация за хода на разследването. Във вестниците се промъкват кратки съобщения и непотвърдени догадки. Едва в началото на юни официално е разгласено, че следствието е приключило и материалите са изпратени на прокурора при Софийския военнополеви съд майор Георги Пенов. Образувано е углавно дело щ 291 от 1915 г., с което под съдебна отговорност са подведени седем души. Те са обвинени не само за атентата в казиното, но и за опита да бъде убит Добринович и за съзаклятие против живота на цар Фердинад. От публикувания обвинителен акт стават известни всички подробности за покушението срещу адвоката Добринович.

Викентий, Георги и Ицко

Години по-късно стават известни съвсем различни факти, които изцяло променят смисъла на съдебното дирене, но въпреки това Добринович продължава да е убеден, че опитът да бъде ликвидиран е дело на набедените атентатори. През 1932 г. той издава спомените си, в които лаконично отбелязва: "Благодаря на Всевишния, че запази живота ми през януари 1915 г. от бандитите Викентий, Георги и Ицко, които бяха в заговор да ме убият за користни и политически цели". В крайна сметка и до днес не става ясно, кой е вдъхновител на опита за убийството на адвоката и кои са неговите извършители.