Цели 30 години въпросът защо Тодор Живков на кадрите от прословутия пленум на 10 ноември 1989 г. гледа шокиран, безпомощен и уплашен, е обвит в мистерия.

Изказвани са какви ли не версии за състоянието на бившия Първи. Че бил болен точно тогава, че по това време следобед обикновено поспивал, както му препоръчвали лекарите, та затова бил сънлив. Че недочувал и се мъчел да разбере какво говорят. Някои дори твърдят, че не е знаел какво са му подготвили Андрей Луканов и Петър Младенов.

Истината е, че Тодор Живков

сам си е подал оставката

като генерален секретар на БКП. Но когато чул, че "е депозирал" молба да бъде освободен и от поста председател на Държавния съвет, което не е правил, изпаднал в недоумение и страх. Изведнъж разбрал, че са го изиграли и че животът му във властта приключва. Бъдещето му изглеждало неясно, каквото и да се е разбрал с превратаджиите.

Предварително бившият Първи си представял, че ще остане в днешното президентство и може би в удобен момент ще си върне партията майка. След 33 години на власт му е било трудно да си представи друг живот, въпреки че е бил в обтегнати отношения с ръководителя на КПСС и Съветския съюз Михаил Горбачов.

В навечерието

на фаталния

за него пленум,

на 9 ноември вечерта, той председателства заседание на Политбюро, на което официално съобщава, че подава оставка. Първоначално против са Милко Балев и Димитър Стоянов, били уж изненадани от решението, имал какво още да даде на партията и страната. Всъщност поради близостта си до Тодор Живков се опасявали за себе си и за бъдещето си.

Останалите очевидно ликуват от този акт.

Андрей Луканов окачествява хода

на Тодор Живков като много мъдро решение. Петър Младенов му изказва благодарности, че вече 30 години ръководи партията и за цялата свършена работа.

Всъщност през цялото време "човекът от народа" се опитва да съхрани властта си. За да разбере какви са настроенията и за да получи подкрепа, по-рано същия ден той събира съветническия си екип, известен като ловната дружинка. В резиденцията в Банкя пристигат Георги Джагаров, акад. Ангел Балевски, Пантелей Зарев и Милко Балев. Пред тях разсъждава какво ще се случи, ако подаде оставка, кой ще го наследи, а дали може да остане на поста си. Според Милко Балев милицията е била в ръцете на Живков и щяла да го подкрепи.

В стремежа си да разбере кой е на негова страна бившият Първи привиква на 8 ноември други трима свои душеприказчици - приятели от партизанския отряд - ген. Добри Джуров, Димитър Станишев и Йордан Йотов. Целта му е да разбере какви са настроенията, има ли начин да запази властта си.

Те му казват, че

предстоят кризисни моменти

и той ще бъде най-сериозно засегнат, защото е на върха. Всъщност целият разговор е твърде завоалиран, никой не смее да му каже истината. Но Живков много добре знае настроенията в Съветския съюз, вижда, че в целия Източен блок системата се разпада, източногерманци са започнали да бягат в Западна Германия, пада и Берлинската стена.

"Аз ще си подам оставката - казва Живков на тримата си приятели - но помислете кой ще е моят заместник."

Предлага Александър Лилов, но иска отсрочка,

"за да свърши още малко работа" до следващия пленум на ЦК на БКП. Както става ясно, това не се е случило.

Същия ден той е провел тежък разговор и със съветския посланик Виктор Шарапов, който идва лично в резиденцията в Банкя. От дипломата Живков научава, че Горбачов няма да отстъпи и че дните му са преброени.

На сутринта на 10 ноември той се събужда рано, както винаги. По думите на медицинската сестра Ани Младенова изглежда тъжен и закусва мълчалив. Извикал я и й казал да се обади на Владимир Живков и Евгения Живкова да не отиват на пленума на ЦК на БКП. Синът му е член на Централния комитет, но очевидно искал да го предпази.

"Днес е последният ми работен ден, приключвам", казал на Ани Младенова, което тя по-късно споделя в свое интервю. И това се оказва точно така.

Заговорът срещу него тече дълго време, но най-важният разговор между Андрей Луканов, Петър Младенов и съветския посланик Виктор Шарапов е проведен в началото на септември 1989 г. Тогава е направен план да се привличат един по един членовете на Политбюро и ЦК на БКП.

Московският дипломат докладва всичко на Михаил

Горбачов, който лично се среща с Добри Джуров и Петър Младенов

през юли същата година в Букурещ по време на заседание на Варшавския договор. Тодор Живков дори не знаел за тази среща, провела се, докато той подремвал следобедния си сън. Разбрал чак когато се прибрал в София и дори първо не могъл да повярва.

Но от срещите си с бащата на перестройката знаел, че не го чака нищо добро. При едно от посещенията си в Москва Горбачов го накарал да чака пред кабинета му час и половина. Дори и хвалбите, с които отишъл Тодор Живков за успехите на България, предизвиквали жестока критика у съветския ръководител.

Когато моментът дошъл, на 10 ноември бившият Първи си тръгнал от резиденция "Бояна", където се провел пленумът, тъжен и самотен. Само Петър Младенов го изпратил до асансьора. Живков за последно си тръгва по познатия начин - с две коли на УБО и зелена вълна по пътя към Банкя, която му осигуряват регулировчиците.