Мит е, че 1-2 питиета на ден не пречат. Както и това, че кетодиетата е нещо добро, казва кардиологът доц. Сотир Марчев, дмн. 

 ИНТЕРВЮ НА ЛЮБОМИРА НИКОЛАЕВА

- Доц. Марчев, вашето изложение по темата за храненето и сърцето породи бурна дискусия на симпозиума, организиран от Българската лига по хипертония, кои правила са непоклатими и кои се ревизират от науката?

- Почти във всички насоки се появяват нови знания или се обогатяват старите. Да започнем първо с утвърдените досегашни медицински концепции. Прието е например, че пациентите с артериална хипертония трябва да ограничат готварската сол. Повечето автори и повечето изследвания твърдят, че правилото да не се консумират повече от 5 грама на ден важи за всички нас. Сериозни, но единични изследвания отстояват тезата, че ограничението е безсмислено за здравите хора. Но и те са съгласни, че ограничаването на солените храни безспорно намалява рисковете за хипертониците.

Средиземноморската диета е призната за еталон за здравословна диета не само за сърдечното здраве, а изобщо. Разумно е всеки здрав човек да употребява зеленчуци, плодове, варива, пълнозърнести храни, риба. Това, което отличава средиземноморската диета от останалите невегетариански диети, е, че господстващото в други хранителни режими месо е заменено с риба. Доказано е, че когато хората, които не ядат риба, започнат да я включват в диетата си, си удължават живота. Има предимства и ако тези, които рядко ядат риба, зачестят, но от това ползата не е така чувствителна.

Друга основна характеристика на полезната диета е, че тя залага на местни плодове и зеленчуци. Това автоматически добавя бонуса, че те се консумират в сезона им – добре узрели и максимално наситени с полезните си вещества, а не обрани зелени, за да издържат транспорта и престой в складове.

Безспорно е също, че здравословното хранене трябва да е разнообразно, защото едни храни съдържат едни полезни вещества, а други храни – други. Това е известно още от времената на великите географски открития, когато моряците са пристигали в далечните “нови” земи болни от скорбут, бери – бери и др. проблеми, породени от еднообразната храна на кораба по време на дългите морски пътешествия.

Също така кардиолозите сме категорични, че големите количества алкохол вредят. Но това са неща, които вече всички хора, които се интересуват от здравето си, знаят, и няма нужда да ги коментираме, като че сме техни откриватели.

- Тогава да навлезем във взривоопасното поле на спорните тези. Кои са най-обсъжданите въпроси в сечението между темите за храненето и инфарктите - емблематична представа за сърдечносъдов риск?

- Най-спорен в тази област е въпросът какво причинява инфарктите – холестеролът или индустриалната захар. На второ място в личната ми класация е обсъждането за влиянието на ниските дози алкохол – помагат ли те, или вредят.

През последните две години и в двата дебата се появиха достатъчно надеждни знания, за да може един лекар да си изгради позиция. За мнозина това ще означава преобръщане на представите.

- Какво е вашето мнение за връзката между хранителните вещества и инфарктите?

- Публикация на 12 септември 2016 г. в JAMA - The Journal of the American Medical Association Internal Medicine - Журнала на Американската медицинска асоциация, хвърля светлина върху предисторията на мнението, властвало дълго в медицината, че холестеролът е виновен за всичко. В публикацията се твърди, че захарната индустрия в лицето на Американския захарен тръст, е плащала да се оневини захарта като причина за исхемичната болест на сърцето и отговорността да се хвърли върху мазнините и холестерола.

Да твърдиш това нещо в публикация в JAMA в САЩ и да не те осъдят, трябва да си много добре подготвен, доказателствата да са добре подбрани и безспорни. В случая авторите са намерили чековете, с които е плащано, за да се твърди, че вината за исхемичната болест на сърцето е холестеролът, а не кристалната захар.

- Мислите ли, че това обяснение отговоря на всички въпроси за инфаркта?

- Това кой на кого е плащал в крайна сметка не е работа на лекарите, нас ни интересуват медицинските факти и какво трябва да се препоръчва като диетична профилактика. От същата 2016 г. разполагаме с достоверно изследване в същото авторитетно американско списание.

- Защо го наричате достоверно, има ли и други определения за научни изследвания?

- Има известна разлика, нюанси. Много медицински списания се издържат основно от реклами на лекарства, медицински консумативи и импланти. Други списания, като JAMA, “Бритиш медикъл джърнал” и др., се издържат основно от членския внос на лекарите в организациите, чийто орган са те. Докторът отива, вади пари от заплатата си и така инвестира в безпристрастност на изданието. Затова цитирам изследването в JAMA, което е имало за цел да провери какво ще стане, ако се откажем от въглехидратите изобщо и ги заменим с мазнини.

- Какви са изводите?

- Първият е, че ако минем на трансмазнини, смъртността се повишава.

- Ще е полезно да напомните - какви са тези мазнини и какво ги прави лоши?

- Трансмазнините са хидрогенирани или частично хидрогенирани растителни мазнини, при което тяхната естествена структура е така променена, че да се втвърдяват и по този начин да увеличават своята трайност и срока на годност на продуктите, в които се влагат. Но те са неестествени, не се разпознават от организма и се отлагат по кръвоносните съдове, където образуват плаки, т.е. увеличават сърдечносъдовия риск. Очевидно си правим лоша услуга, самоубиваме се, въпреки че сме избегнали захарта.

Вторият извод е, че ако заменим захарите с наситени мазнини като например от месо, смъртността също се повишава. Обратно, ако подменим захарта с мононенаситени мастни киселини – зехтин например, ще си удължим живота.

Но ако заменим захарта с полиненаситени мастни киселини – ядките, семената и в частност слънчогледовото олио, ще си увеличим живота още повече. И какво излиза? Че според това проучване традиционното за българина слънчогледово олио е по-полезно дори от зехтина.

Има и още нещо, свързано с традиционната ни кухня.

В проучване на много известния в кардиологията проф. Селим Юсуф се доказва, че пълномаслените млека са много по-полезни, отколкото обезмаслените.

- В обществото това не е популярно име, на какво се дължи авторитета му сред сърдечните лекари?

- Проф. Юсуф е директор на Института за изследване на здравето на населението (PHRI) в университета “Макмастър” в Хамилтън, Канада. Навремето той доказа, че бета-блокерите не са противопоказани при сърдечна недостатъчност, а сърдечна недостатъчност трябва да се лекува с бета-блокери.

Това е човек, който веднъж вече е сменял мисленето на цялата академична общност. И същият учен преди 3 г. отново излиза с проучване, което за първи път оспорва мантрата в медицината за обезмасленото мляко.

- Ще разясните ли логиката зад твърдението, че пълномасленото мляко е по-доброто?

- Като се отстранят естествените мазнини, от млякото се изземват и мастноразтворимите му витамини. В скоби: затова като частична компенсация в някои държави е забранено да се продава обезмаслено мляко, ако не е обогатено с мастноразтворимите витамини, които са били извлечени.

Това обаче не поправя напълно злото.

Първо, колкото по-голяма е обработката на една храна, толкова повече загуби търпи тя и колкото по-близо е до натуралната, толкова по-полезна е.

Второ, вкусът на храната се определя главно от мазнините ѝ. Като се махнат мазнините, се разваля вкусът на млякото и за заблуда на рецепторите се добавят – обикновено – захари.

Така че човек не си прави нищо добро, като избира обезмаслено мляко.

Изпреварвам въпрос за аналогиите с месото. Наситените мазнини в млякото се различават от наситените мазнини в месото – най-малкото веригите им са различно дълги.

- Финално - какво ни пречи: че ядем много въглехидрати или многото холестерол от това, че ядем много мазнини?

- Пречи ни, че ядем много. Това е верният отговор. Вероятно не е водещо какво ядем, проблемът е в количеството. И това не е само мое усещане, опит от практиката. Има много доказателствени изследвания, че при мишки хипокалорийното хранене удължава живота им. Може да се допусне, че е така и при хората.

Ние носим гените на първобитния човек, който през по-голямата част от денонощието е бил гладен, тъй като не е било лесно да се набави храна.

- А днес при изобилието от храни – сладко или мазно?

- Пред колегите на подобно настояване за “рецепта” отговорих с афоризъм. За бързо и лесно запомняне ще го повторя и за читателите на “24 часа”.

На въпрос кой е по-умен – мъжът или жената, умният отговор е: зависи кой мъж и коя жена.

Така че отговорът на въпроса кои са по-вредни – въглехидратите или мазнините, зависи с кои мазнини сравняваме. Трансмазнините и наситените мазнини са по-вредни от промишлените въглехидрати. Моно- и полиненаситените мастни киселини са по-полезни от захарта.

- Със замах посякохте вярата на хиляди хора в здравословно отслабване с набралата изключителна популярност кетодиета, в която въглехидратите са табу и се ядат само белтъчни и мазни храни. Но ако погледнете социалните медии, ще видите колко възторжени са хората, които са изпробвали този режим.

- Кетодиетата е популярна, защото има данни, че с нея се отслабва по-бързо, независимо че е свързано с режим на кетоза, която няма как да е много хубаво нещо, при положение че замирисваш на ацетон.

Съвременната кардиологична общност е против тази диета.

- Защо?

- По две причини, но и поединично всяка от тях е достатъчна, за да не я подкрепяме. Има много начини човек да отслабне, но не всички са здравословни. Случаят е точно такъв.

Първата причина да сме срещу кетодиетата е, че приоритетното преминаване на наситени мазнини създава сърдечносъдов риск и скъсява живота.

Освен това се обременяват бъбреците. Ако нямаш бъбречен проблем, може да си го създадеш, а ако имаш малък бъбречен проблем, си създаваш голям бъбречен проблем. Затова не препоръчваме на никого кетодиета – с нея се отслабва, но промяната не става по здравословен начин.

Втората причина е, че около 24 месеца след отслабването с кетодиета килограмите се връщат, ефектът е нулев. Имало е лишения, ограничения, глад за определени храни и задоволяването му, след което идва йо-йо ефектът и човек е пак дебел. Единствената разлика с преди отслабването е, че е увредено здравето.

- Вие какво отслабване препоръчвате, за да има ефект и за пред огледалото, и да не се плаща с болести?

- Целта е такава промяна в храненето, каквато човек може да спазва дългосрочно, идеалното е – за цял живот.

- Пред колегите си изведохте нещо като формула на храненето за здраво сърце, ще я повторите ли за читателите?

- С голяма доза сигурност здравословното хранене е средиземноморска диета плюс млечни продукти минус алкохол.

Зад “формулата” стоят последните европейски ръководства за хранене от 2016 г. и ново, допълнително потвърждение на текста за алкохола.

Европейските препоръки казват, че наситените мазнини трябва да са под 10% от препоръчителния енергиен прием за деня и ограничаването трябва да стане чрез заместване с моно- и полиненаситени мазнини, тоест подмяна на рисковите мазнини с полезни мазнини, а не със захари. Толкова по темата за въглехидратите и мазнините.

В табличка към същата публикация се казва, че ако човек пие по 1-2 питиета на ден, ще е по-здрав. Но когато се потърси твърдението в текста, пише нещо друго: има проучване, че е най-добре да не пиете.

- Ами много имиджово е за авторите - всеки човек да си избере една от двете версии според това какво иска да чуе?

- Може, но нали искаме да кажем истината? Сигурно ще разочароваме част от аудиторията, но много голямо китайско проучване върху половин милион души, публикувано през май тази година в “Лансет”, установи, че дори и ниските дози алкохол повишават кръвното, а с това се увеличават както мозъчните кръвоизливи, така и исхемичните инсулти.

- А инфарктите?

- Не влияе върху тях! Това проучване не успява да установи зависимост между употребата на алкохол и инфарктите. Нито редовното пиене ги увеличава, нито малкото пиене ги профилактира.

- Мащабът на проучването ли е най-убедителен аргумент за верността на изводите за алкохола?

- Важно е да се каже още нещо. Това не е само традиционно проучване – сравнение между величините колко пиеш по твои данни и колко дълго живееш, а проучване и на гените на участниците. На тази основа е установено на колко души им липсва ензимът, който метаболизира алкохола. Тези хора не могат да пият, защото от малко количество спирт получават тежка непоносимост. Групата е използвана за стандарт – тези хора със сигурност не пият и с тях се сравняват останалите. Това прави резултатите доста надеждни.

Знае се обаче, че жълтата раса има по-различен метаболизъм на алкохола в сравнение с бялата и затова можем да предположим, че за нас зависимостите не са така силно изразени. Според нагласите си човек може да реши – дали да не пие изобщо, или да пие до едно-две стандартни питиета седмично, ако има повод.