Световни експерти: Увеличаването на населението не влияе позитивно върху икономиката

До 2050 г. България ще загуби една четвърт от населението си, пише в доклад на ООН, цитиран от Ройтерс. В съгласие с традиционните представи всички побързаха да драматизират темата със стопяването на нацията ни, но дали наистина намаляващото население е нещо толкова лошо?

Страната ни е в девет от десетте най-бързо намаляващи по население държави в света, които се намират в Източна и Югоизточна Европа, сочат още последните прогнози на стряскащата статистика.

"За разлика от Западна Европа страните в този регион не използват имиграцията, за да попълнят празнините. Населенията в Югоизточна Европа стават по-малобройни и по-възрастни", беше цитирана да казва Алана Армитаж, регионален директор за Източна Европа и Централна Азия на Фонда на ООН за населението. По този начин населението в България завинаги ще си остане малко под 7 млн. души. Причините за тази демографска картина у нас са добре известни: ниската раждаемост и високата емиграция.

Но истината е, че

демографи и икономисти

все още са в спор

дали намаляването на населението непременно е равносилно на икономически срив.

Дори напротив, през последните десетилетия в икономическата теория възгледите по тези въпроси се промениха радикално. Според модерните икономически схващания населението би могло да нараства там, където има вече създадени подходящи икономически условия, но в никакъв случай чисто механичното му увеличаване не влияе позитивно на стопанския живот. Доказателство за горното твърдение е например цяла Африка, която по демографски прогнози до края на века ще бъде

дом на половината от човечеството

Нормалната човешка логика също говори в полза на намаляващото население. Та нали при по-малко хора, живеещи у нас, ще има повече блага за всички - по-високи заплати и повече работни места, повече и по-евтини имоти и стоки заради намалялото търсене, дори повече места за паркиране и по-малко вредни емисии във въздуха и в крайна сметка по-чиста природа и по-високо качество на живот. Не на последно място по-малко българи означава и по-малко държавни разходи.

Случайно ли през последните години толкова много британци, белгийци и други представители на стари европейски нации си накупиха къщи у нас, и то главно в провинцията? Обяснението за този факт не е само в ниските цени.

Това не звучи никак зле и на фона на другите факти, посочени в същия документ на ООН, където за световното население се предвижда увеличение до 9,7 млрд. през 2050 г.

Връзката между нарастването на населението и стопанското развитие е тема в икономическия анализ поне от 1798 г., когато Томас Малтус дава известния си аргумент, че растежът на населението

ще намали

жизнения стандарт

в дългосрочен план. В неговия знаменит труд "Очерк върху принципа за населението и влиянието му върху бъдещото подобряване на обществото" основната идея на заклеймявания у нас навремето протестантски пастор е, че нарастването на човечеството един ден ще изпревари производството на хранителни продукти. В оригиналния си труд Малтус представя теорията в съвсем конкретна форма, като твърди, че населението се увеличава в геометрична прогресия (всяко следващо число се удвоява: 1, 2, 4, 8, 16…), а хранителните продукти — в аритметична (линейно по реда на числата: 1, 2, 3, 4, 5…). В по-късните издания на книгата си той не е толкова конкретен и твърди само, че населението нараства неопределено, докато се стигне до недостиг на хранителни продукти. И от двете си тези Малтус стига до извода, че човечеството е обречено на беднотия и полугладно съществуване. Лошото е, че според теорията му никакви постижения на техниката не могат да предотвратят този резултат, защото производството на хранителните запаси е по необходимост ограничено — възможностите на населението да нараства са безкрайно по-големи от възможностите на земята да го изхрани.

И стига до извода, че практически пренаселеността е неизбежна и следователно недоимъкът е почти

неизменна орис

на повечето хора

Начинът за избягване на такива злощастни резултати според Малтус е "морална сдържаност" (т.е. въздържане от прекалено много деца). Разбира се, мислителят не е предвидил технологичния напредък, който е увеличил производителността в селското стопанство и е намалил броя на заразните болести, което позволи на населението на света да нарасне от 1 милиард през 1798 г. до 7,4 милиарда в наши дни.

Независимо от това основната му теза, че нарастването на населението представлява потенциална заплаха за икономическото развитие, остава влиятелен възглед, особено през 50-те и 60-те години на миналия век - период, белязан от безпрецедентно бързи темпове на растеж на населението в много развиващи се страни.

Икономическите теории, базирани върху данните от статистиката, логично се променят в зависимост от ситуацията в света. А след края на Втората световна война има два доста различни периода в световния икономически растеж, които са добре документирани от стопанските историци. Първият е следвоенният икономически бум, който завършва около 1973 г. В тези години, между 1950 и 1973 г., глобалната икономика нараства много бързо. Всъщност

богатството се създава по-бързо през този период

в сравнение с всеки друг от човешката история.

Причината е, че това е ера на извънредна политическа и икономическа промяна, характеризираща се с деколонизация, бързо разпространение на знания и технологии по целия свят, бум на международната търговия и високи нива на публични и частни инвестиции в нарастващия брой суверенни държави. Това също е период на исторически безпрецедентен прираст на населението, воден в голяма степен от бързите спадове на смъртността предимно в по-бедните страни.

Картината се променя в началото на 70-те години. Рухването на Бретън-Удската система и растящата инфлация излагат световната икономика на риск от рецесия. Тя намира своя израз и в арабското петролно ембарго през 1973 г. и последвалия шок в цените на горивата от 1977 г. Впоследствие серията от дългови кризи в развиващите се икономики през 80-те години и

разпадането на

СССР през 1990 г.

водят до траен период на икономически застой. Вярно е, че стагнацията е прекъсвана главно от бързия растеж в някои източноазиатски страни, но това е по-скоро изключение.

През тези десетилетия глобалният растеж на БВП на глава от населението значително се забавя. Така от 70-те години насам многобройните емпирични проучвания, използващи нарастващия обем на сравними международни данни, вече не успяват да установят стабилна връзка между темповете на растеж на населението и нарастването на доходите на глава.

По този повод през 1980 г. на страниците на Science Джулиан Саймън пише за резултатите от сравненията в тази област: "Емпиричните изследвания не намират статистическа зависимост между нарастването на населението на страните и икономическия растеж на глава от населението". Но все пак продължава да смята, че дългосрочните ефекти са положителни

Вероятно под влияние на този възглед по време на Световната конференция за населението, провела се в Мексико Сити през 1984 г., позицията на САЩ е, че “нарастването на населението само по себе си е неутрално явление [по отношение на икономическия растеж]”. Промяната в разбиранията води до голям спад в международното финансиране на програми за семейно планиране.

Но през 90-те години изследователите направиха две открития, които поставят под въпрос неутралността на растежа на населението по отношение на икономическото развитие. Първото е свързано с анализите на забележителния икономически подем в източноазиатските страни в края на ХХ век. Той се основава на предположението, че значителна част от впечатляващия растеж на "азиатските тигри" се дължи на високите нива на спестявания и инвестиции, улеснени от по-рано приетите мерки за ограничаване на раждаемостта.

Второто откритие, до което достигат икономистите на базата на новите изследвания, е, че всъщност има отрицателна връзка между растежа на населението и икономическите резултати.

През 2001 г. изследователите Нанси Бърдсол и Стивън Синдинг обобщиха новата позиция, като заявиха, че “за разлика от оценките през последните няколко десетилетия, бързото нарастване на населението е оказало значително отрицателно въздействие върху темповете на съвкупния икономически растеж в развиващите се страни”. Според техните заключения, които са публикувани от издателството на Оксфордския университет,

отрицателната тенденция

се е появила в данните след 1980 г. и се усилва с времето.

Освен всичко обаче е ясно, че преследването на всяка цена на прословутия икономически растеж, на който според икономистите трябва да е подчинено всичко, вече излиза извън контрол. Както в биологичния организъм неконтролируемото нарастване на клетки се нарича рак, така и в глобален мащаб "безрайният" растеж може да доведе до не по-малко фатални резултати.

Фактът, че ледът на Антарктида сега се топи три пъти по-бързо, изчезването на животински видове и рекордното изхвърляне на въглероден двуокис в атмосферата на практика създават предпоставки за небивала криза. Стига се до ужасен парадокс: икономическият растеж поддържа икономиката стабилна днес, но заплашва не само бъдещото развитие, а и самото оцеляване на цивилизацията.