Турция и Русия се споразумяха как да контролират части от територията на трета държава. Русия номинално помага на управляващия режим - т.е. присъства в Сирия "по покана". Турция просто влиза - така й харесва. Преподавам на студенти теория на международните отношения. Изкушавам се да се отклоня напълно от съдържанието на курса, поради нарастваща липса на необходимост бъдещите политолози да бъдат информирани по въпроси като:

1. Какво е национален суверенитет и какви са международните инструменти за неговото гарантиране.

2. Вестфалска система - дори метасистема на международните отношения. Тя съществуваше повече от 300 години, но ми се вижда, че е на смъртен одър.

3. Механизми на взимане на решения във външната политика на САЩ. С едно внезапно решение президентът Доналд Тръмп изтегли американските части от Сирия и де факто предаде територията на Русия и Турция. Лекциите за това как авторитарните режими в Близкия изток биват постепенно заменяни с демократично избрани правителства трябва да се преформатират по посока на друга тема - как авторитарни правителства необезпокоявани от никого прекрояват картата и контрола върху чужди държави.

Не съм сигурен доколко ние продължаваме да живеем в някаква регулирана система на международни отношения. Това, което наблюдаваме прилича на шопската визия за закона и принципа на поведение като "врата у поле". Само глупавият минава през нея. Силният прегазва слабия. Никой не се срамува от това, че нарушава принципи и договори. Дори в образцовия ЕС френскят президент заяви на практика, че процедурите за започване на преговори с кандидати за нови членове вече не важат - не важат пост фактум. Някой се е опитал да ги изпълни, но изскача от гората г-н Макрон, маскиран като вълк и строго пита: "Ти защо си без шапка?" После - известно е - ще попита "Ти защо си с шапка...?" Ако в реалните отношения между нациите вече няма установен ред, защо да преподавам един отмрял международен порядък на студентите си? Нима той ще им потрябва?

*Коментарът е от фейсбук