През цялата изминала седмица водеща тема на спортните издания в Европа бе расизмът в България. Причина за това бяха проявите по време на мача срещу Англия на стадион "Васил Левски", заради които страната ни бе разкъсана от критики и обвинения.

Сериозни изследвания на американски психолози обаче показват, че ние изобщо не сме сред водещите нации по расови заблуди на Стария континент. А и да се лепва такова петно на цял народ заради вдигнатите ръце на няколко нискоинтелигентни футболни фенове, наистина е несправедливо.

Доказват го и новините. Седмица по-късно британският футбол

осъмна с три расистки скандала, при това само за един уикенд.

Всичко започна с мача от предварителните кръгове за Купата на английската лига между “Харингей” и “Йоувил”, който бе прекратен. Фенове на гостите обиждаха на расистка основа камерунския вратар на домакините. Той бе плют, руган и замерян с предмети от противниковата агитка, което принуди треньора на “Харингей” да извади отбора от терена. Играчите на “Йоувил” също напуснаха в знак на съпричастност.

Сигнали за расизъм постъпиха и след мача от второто ниво на английския футбол между “Лутън” и “Бристъл Сити”.

Проблемите отново са

причинени от гостуващата агитка, която обиждала на расистка основа тъмнокожите играчи на “Лутън”. Расистки нападки имаше и в Шотландия. Жертва бе нападателят на “Рейнджърс” Алфредо Морено, който бе обиждан от феновете на “Хартс” по време на равенството 1:1.

Разбира се, огромна шумотевица около тези проблеми не се вдигна, но футболните власти и полицията са започнали разследване и по трите случая. Междувременно друг расистки скандал се разрази и в Италия.

Той се разигра в двубоя между италианските отбори “Сампдория” и “Рома” от 8-ия кръг на Серия “А”, а

тифозите не

запазиха благоприличие

Халфът на "моряците" Роналдо Виейра бе подложен на обиди от тифозите на римляните. "Чух ги, но не искам да говоря за това.

Случва се твърде често, което не е правилно", заяви Виейра, който е роден в Гвинея-Бисау, но играе за младежкия национален отбор на Англия.

Историческите паралели също явно са в наша полза. Вярно е, че през вековете може би имаме някоя приказка или народна песен, в която отрицателният герой е "черен арапин", и в началото на ХХ век за няколко години със закон сме

лишили циганите

от право да гласуват,

но все пак българите са известни в цял свят и със спасяването на евреите.

Що се отнася до жестовете, демонстрирани от трибуната на стадиона, макар и много обидни, те само напомнят за действително ужасни събития, които са се случили на други места в света.

Така, докато в Европа и Америка е имало търговия с роби и "човешки зоопаркове", а на други места политиката на апартейд и сегрегация е довела до смъртта на хиляди, у нас възрожденците ни са се борили за равни права на всички народности. Дори през епохата на тоталитаризма, макар и по заповед от горе,

България винаги е имала активна позиция срещу расовата дискриминация

и у нас се приемат студенти, работници и специалисти от всички африкански и арабски страни, виетнамци, палестинци, кюрди и други представители на угнетени народности.

Явно у нас отдавна е научен урокът от историята, че пренебрегването на различните раси не води до нищо добро.

Такъв е случаят с Япония, която именно по расови причини е пренебрегната от другите страни - победителки в Първата световна война, и се милитаризира, за да премине на другата страна в последвалата още по-страшна катастрофа.

Истината е, че в днешно време навсякъде по света

малко хора открито признават, че имат расистки убеждения

В същото време психолози твърдят, че повечето от нас неволно са жертва на расистки предразсъдъци. Доказва го изследване на университета Харвард върху т. нар. скрити пристрастия. Тестът се базира на кратка интерактивна анкета, в която участниците свързват образи с думи.

Един от компонентите включва свързването на позитивни или негативни термини с черни и бели лица. Терминологията включва думи като "добър", "лош" и "зъл".

Резултатите от допитванията, проведени сред 288 000 бели европейци, са събирани в периода 2002-2015 г. и ясно показват че нашата страна не е начело по расистки настроения на Стария континент, както се опитваха да внушават някои недобронамерени публикации, посветени на футболния скандал напоследък. Така според изследователите редица европейски нации се оказват с по-силни предразсъдъци към чернокожите. На първо място е Чехия, след нея са някои от бившите съветски републики като Украйна и Беларус. България наред с Италия, Португалия, Естония, Словакия и Молдова е по-скоро

в средната част на тази

нелицеприятна класация

Испания, Полша, Румъния, Финландия и Дания са посочени като държави, които по-скоро нямат такива проблеми.

В групата на най-толерантните страни са останалите скандинавски държави Швеция и Норвегия. Явно решително скъсала с миналото, Германия също е на едно от първите места по липса на расови предразсъдъци.

Но голямата изненада на проучването е съседна Сърбия, която наред с Швейцария има най-добри показатели в отношението си към другите раси.