ЧРД, Ина Ананиева!

Днес моето прекрасно момиче навършва 42 години!

Тя e едно от първите ми 5 момичета, с които стартира треньорската ми кариера през 1984 година в “Левски”. Беше 7- годишна... Малък, нежен ангел! Толкова талантлива, искаща и впечатляваща... Беше малка фурия, която обожаваше да се състезава. На 8 вече печелеше медали от държавните първенства и винаги златен на въже...

От тогава до днес винаги е до мен - истински, смело и неотлъчно! Никога не ме предаде! Всъщност, това изречение и тази дума не съществуват в нашите отношения!

Тя имаше своите чудовищни АДове през живота си, като първия беше още на 9- годишна възраст, когато избухнал газов бойлер я обезобрази,...

След това имаше и други...

Нооо....

До днес Ина Ананиева ми казва за себе си: “ Илиана, нали знаеш, че съм късметлийка?! Всичко ще се нареди както ние го искаме!” И винаги се нареждаше... и продължава да се нарежда!

Ина е много специална в моя живот! Разбира се, че я обичам завинаги! Разбира се, че и желая цялото щастие на света, но днес искам да и кажа:

Скъпа моя, аз съм късметлийката, да! Аз съм! Аз съм късметлийката, че Бог те изпрати в живота ми! Ти беше до мен, когато започвах, когато се учих, когато спечелих за първи път с теб/вас, когато страдах, когато падах и се влачех виейки, когато ликувах и тържествувах, когато бях безпощадна към теб и ти казвах думи, които удрят като камшик, а след това ти ми благодареше... винаги, винаги, винаги ти беше до мен и продължаваш да си до мен! Ти си мота опора, вяра и вдъхновение! Ти си моята болка и радост! Ти си моята гордост - най-успелият български треньор в новия век и в новата ера на Художествената гимнастика!

Това в благословия!

Да имаш толкова истински верни приятели!Ти си една от тях и със сигурност от първите!

Просто... ти си МОЕТО МОМИЧЕ ЗАВИНАГИ!

Бог да те пази и закриля 

Бъди благословена!