Затънахме във фейкове.

Все по-тъпи и все по-очевидни.

Но кълвем в несвяст.

Обожаваме ги, защото отменят всяка реалност, в която нещо заплашва да стане наша отговорност.

Във фейк-света ние сме винаги невинни и винаги велики. Винаги сме заобиколени от лицемерни врагове, които искат да изсмучат безценната българска кръв, да поругаят безценната българска чест. Можем безкрай да разиграваме театъра на историческата травма - децата ни ще станат еничари, другоземци и друговерци ще завземат земите ни, Великите сили ще ни прецакат за пореден път, а ние сме построили пирамидите, бе, еееей!

В тази атмосфера на култивирана лудост, "войната е мир, свободата е робство и невежеството е сила". И ето:

Ако етнически българин извърши престъпление (гранд-корупция, предумишлен разстрел, побой, кой ти гледа), крещим - ама те и другите са кос коджа ми ти престъпници! И го пущаме да не закъснее за вечеря, ако изобщо сме го хванали про форма за разследване.

Ако чужденец или ром извърши престъпление - държавата и народа стават едно и се вдигат да го линчуват. С факли, затворнически терор, пранги, отвличане - както си му е редът за Сицилия през 1898.

Отменихме правосъдието и построихме тоталитаризма, където няма значение какво е деянието, а кой го е извършил и срещу кого. И всичко това съвсем несъзнателно, без да излезем от своя общностен сомнамбулизъм.

Във фейк-света ние сме на мястото си, замръзнали във фантазията за неравната битка на вечната жертва на обстоятелствата и конспирациите.

Няма кой да ни спаси от самите нас.

*Мария Спирова във фейсбук