Писмото на Георги Марков до Димитър Бочев (Dimitar Botchev) е важен документ за българската литературна история. Той сведетелства за доверието и прозренията на двама автори в политическа емиграция по време на Студената война...

Тази война е зад гърба ни. Романтичното отношеие към Запада отдавна е изфирясало.

Вече тридесет години в България се гради и утвърждава либералната демокрация. Близо два милиона активни българи са икономически емигранти на Запад. Много наши граждани имат широко споделян опит за западните медии, нашите медии се развиват по западен образец и при международно внимание, свободата на словото е основна ценност в ЕС.

От позицията на натрупаният опит у нас и като съобразим, че писмото не е било замислено за публикуване, а е емоционална реплика между приятели, ще се съгласим, че Георги Марков има основания в своите твърдения. Той казва суровата истина: свободното слово при либералната демокрация, въпреки ветрилото от медии с различна политическа ориентация, си остава пазарен продукт. То излиза на тезгяха, когато е в изгода на инвеститорите. Вън от състезанието на икономическите интереси, свободата на словото е маргинално явление. Викове в пустинята. Разговори между клошари. Диалог във Фейсбук.

Свободата на словото се оказва рамкирана от икономическите, сиреч властовите сили, от техните разбирания и визия. "Класово партийния подход" и "буржоазното влияние" са заменени от "политическата коректност" и "езика на омразата". От друга страна социалните структури по природа са йерархични. Неизбежно йерархични. Йерархията се реализира в производствената единица, независимо дали произвежда репортажи или кюнци, на вертикален принцип - ръководител, приближен кръг от сътрудници, редови изпълнители и накрая са външните/инцидентните наемници. В различни времена и общества структурните звена са формирани по специфичен начин, но същността е неизменна - прирамида/конус. При тоталитаризма йерархията е двойно обезпечана в срастнали се пирамиди - професионална и политическа, подчинени на Партията. При либералната демокрация пирамидата е една - професионална. Професионална, но подчинена на политиката на инвеститора.

Нормално е твореца Георги Марков да казва: "между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същият вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации." Той се разминава с пирамидите. Където и когато да отиде ще се разминава с тях.

Разбира се, че като дойде подходящо време и вече никому не можеше да пречи пирамидите му издигнаха паметник. Както го и предвижда в писмото! Как ли би реагирал Георги Марков, ако си представним, че вижда своя паметник? Не съм имал честта да го познавам, но съм го чел и си мисля, че би се смял до сълзи.

Георги Марков в писмото си поставя въпросите за смисъла на живота и ценностите на всекидневието, които не бих си позволил тук дори да маркирам...

Писмото на Георги Марков до Dimitar Botchev (Димитър Бочев) е комплимент и за двамата. Честност, мъдрост, доверие между два хъша в атомни времена.

*Коментарът е от фейсбук