- Не, няма да работя за, при или със Слави Трифонов.

Имахме един разговор преди месеци, по негова инициатива. Може би е въпрос на стил, но Слави се държа, сякаш аз съм го потърсила, а не той мен. Обясни ми, че „винаги съм била виновна за всичко“, че не съм наясно със себе си и други подобни, „мотивиращи“ тези, от които не разбрах защо ме е поканил. Все пак каза, че ме потърсил, понеже съм „шило, което не стои в торба“. За работата по същество стана дума бегло. Беглото предложение включваше подобни условия, които вече неотдавна отказах.

Реално нямахме среща.

Така отговарям на всички, които се вълнуват от темата. И на тези, които отново - традиционно, усърдно и невинаги безплатно, разпространяват лъжи по мой адрес.

Аз продължавам да шофирам и да си пиша в свободното време. Това е моето хоби, както вече имах възможност да споделя.

Та, ето един репортаж с моя „глас“ - „Гласът на шофьора“. Доза реалност, директно от живота, както се пишеше, когато вестниците имаха влиянието на телевизията. И се четеше ненаситно, с доверие. Тук:

Разказите са автентични, но по обясними причини анонимни. На тези, които скептично коментират: „Да, ама медицинските сестри не се возят на такси”, отговарям: „Возят се!“

У нас, между другото, стандартен таксиметров курс струва колкото два билета и половина за градския транспорт. Разбира се, ако колата е без помпа, каквато карам аз. Но затова, друг път.

Поздрави:

Миролюба Бенатова, шофьор на такси