"Доказателството, че съм се поправил, е това, че вече не ползвам юмруци и физическа сила, а че използвам законите, които между другото не са били спазвани от Софийския затвор спрямо мен."

Това са част от думите, които Джок Полфрийман казва на делото срещу него на 17 юли 2019 г.

"През 2015 г. и 2016 г. съм бил награждаван с отпуск и съм излизал извън затвора, но се върнах - обяснява обвиненият в убийството на студента Андрей Монов. - Целият състав на затвора ме чакаше на вратата, защото не знаеха дали ще се върна. Бях без гривна и без никакво наблюдение от страна на полицията. Аз сам се върнах, като

знак на доверие

и поправяне

Според мен това е висше доказателство за поправяне."

Той твърди, че началниците на затвора, които са се сменяли през годините, били с различни мнения относно поведението му.

"Един казва че съм лош, а друг че съм добър - обяснява Полфрийман. - Когато смениха началника през 2017 г., година и половина след това не съм наказван, но съм бил дискредитиран и не съм награждаван. През 2018 г. обявих гладна стачка, защото имаше други затворници, които с позволение на тогавашния началник на затворническо общежитие "Казичене" бяха пускани извън него в нелегални и неразрешени отпуски. А мен, който съм без нарушения, не ме пускаха година и половина."

Той все пак казва, че съжалява за смъртта на Адрей.

"Дойдох тук в България да изкарам Коледа с приятели - обяснява австралиецът. - Две години по време на делото не съм имал право да говоря и когато ми дадоха тези права, казах колко

съжалявам за

смъртта на момчето

и че целта ми никога не е била някой да пострада. В решенията на САС и ВКС пише, че всичко е започнало между момчетата и един ром."

Според него се наложило да използва физическа сила при срещата си с Андрей и компанията му.

"Тогава използвах физическа сила, което е престъпление, но след това не съм използвал сила нито веднъж за тези 11 години и половина, а само законни начини за решаване на проблемите - твърди Полфрийман пред съдията. - Ако има проблем, пускам жалби и опитвам да намеря мирно решение, за което съм наказан от бившия началник на затвора за клевета.

Когато надзиратели откраднаха портфейл и калъф за айпод на един посетител, аз пуснах жалба за кражбата. Не съм търсил саморазправа, но бях наказан, за да ме накарат да мълча. След 3-4 години Европейският съд за правата на човека в Страсбург реши, че с това наказание са ми накърнени човешките права за свободно слово.

Когато аз се занимавам с правата на други хора, това ме вкарва в конфликт с корумпирани служители и по този начин се пишат нещата в моето досие, което дори няма опис и липсват документи от него."

Той отхвърля твърденията, че не е имал желание да работи в Казичене, където всички затворници имат такова задължение.

"Когато влязох в затвора, веднага

пуснах

молба да работя

- казва австралиецът. - Липсват много документи от досието ми. Това доказва как служители в затвора злоупотребяват с досието и престоя ми там. През 2008 г., когато пуснах молба за работа, началниците споменаха член от закона, който ограничава работни места и трябва до 10% да работят чужденци, което противоречи на НПК и НК. За първите 8 години затвор отказаха да ми дадат работа. 90% от чужденците затворници нямат право да работят. Въпреки това ходех на училище, за да уча български език. От Софийския затвор отказаха да ми издадат студентска книжка и не съм представен в Министерството на образованието, като чужд гражданин."

Какво още казва той четете в печатното издание на "168 часа".