Чини ми се, че неотдавна от присъда се отърва министър, който уби собственото си дете, както и българин, нарочно издебнал и застрелял друг българин, ама от някакъв друг произход - не при самоотбрана, с незаконно оръжие. Впрочем, по-рано лятото съдът освободи предсрочно поне двама местни мъже, осъдени за убийство - защото са демонстрирали, че корективната мярка затвор е постигнала целите си спрямо реформиране на осъдения.

При тези случаи истерия нямаше. Аз знам защо нямаше, и вие знаете защо нямаше. Нямаше кой да ни насъска към линч за политически дивиденти. Или жертвата нямаше влиятелен баща. Или, уви, имаше.

При всички положения, справедливостта се оказа въпрос на вкус. Напълно сме забравили, ако някога въобще сме знаели, че всяко човешко същество е равно по ценност на всяко друго. Че линчът и саморазправата не са справедливост, а началото на порочен кръг на ярост и отмъщение, при които слабият винаги се оказва смачкан и истината - изличена.

Това е феодалният живот - мен мачкат, значи трябва да мачкам и аз. Нищо друго няма значение.

Отровени от системните унижения, които търпим, днес сме обсебени от нуждата да намерим някой по-слаб от нас и да го размажем, сякаш е бил невиждана заплаха - просто за да получим моментно удовлетворение, че все в нещо сме победители. Защото се чувстваме безсилни срещу тези, които действително ни подлагат на нетърпим произвол, пък не върви да си признаем, че сме последни шубета.

Справедливостта, значи, се оказа въпрос на страх. На голямото мнозинство "възмутени граждани" им стиска да крещят кръвожадно и да изискват възмездие само срещу напълно беззащитен обект.

Обект, който няма нито възможности, нито желание да им отвърне, който е безвластен и отдалечен на безопасно разстояние - бежанци, някаква си конвенция, после някакви норвежци, сега БХК, съдийска колегия или Полфрийман.

Така си начесваме възпалената морална краста без да рискуваме косъм от главица. Олеква ни. И после продължаваме раболепно да се навеждаме когато и където трябва. До следващите гладиаторски игри.

"Свобода или смърт" нелепо виси от някакъв плакат, протестиращ срещу митична социална служба на далечна държава. Ама чия смърт, приятели? Нали е казано, че робът не мечтае да е свободен, а поне за малко да хване камшика.

*Коментарът е от фейсбук