Никога не съм и никога не бих се радвал или злорадствал, ако си е отишъл политически противник. Бог да прости Любомир Левчев. Много е тежко за неговата вдовица и неговите деца. Мир на душата му!

Напусна ни един от последните поети от така нареченото "априлско поколение". Вярваха в партията... вярваха в Тодор Живков... написаха огнени слова за дъщерята на Живков Людмила.

Така са смятали - така са писали. С какво ще остане Левчев в историята? Дано да е със стиховете си, а не с преклонението си към Живков. Наред с безумното полягане на режима имаше и добри стихове. Георги (Джери) Марков написа велико пимо до него. Това ли ще е епитафът на Левчев или думите му, че дори Живков не може да му забрани да го обича?

Дано да са стиховете. Въпреки огромната продажност все пак този човек имаше талант,

Отново....Бог да го прости!

Мъртвият не ние е враг...както беше писал един истински поет!

*Коментарът е от фейсбук