"Затворът не превъзпитава човек, който е извършил умишлено убийство. Човек, който с ясна съвест е посегнал на живота на някого, не може да бъде превъзпитан в подобна среда. Има една поговорка, че с какъвто се събереш, такъв ще станеш. Там средата просто е такава, че ти си заобиколен от хора с криминално минало."

Това обясни пред "168 часа" криминалният психолог Тодор Тодоров.

Според него самата система на затворите е корумпирана и функцията й на превъзпитаващ елемент е изчезнала, тъй като самите хора, които трябва да се занимават с това, извършват престъпления, макар и по служба.

"Когато говорим за това дали един убиец изпитва съжаление за това, което е направил, е трудно да се каже дали то е истинско - обяснява специалистът. - По-скоро той би съжалил не за направеното от него, а за това, че са го хванали и

престъплението

е разкрито

За това, че е пропуснал да прикрие всички следи, така че разследващи и полиция да не успеят да стигнат до него."

Тодоров казва, че е много важно да се посочи каква е мотивацията за извършеното престъпление.

"Ако е нещо по хулигански подбуди, което не е целенасочено решено, че трябва да се отнеме живот, а просто става скандал и нещо се случва, сигурно ще има елемент на съжаление и разкайване - смята той. - Ако обаче то е преднамерено, планирано, със сигурност извършителят би съжалил, че планът му се е пропукал и са го хванали, а не че го е направил.

В единия случай все пак имаш дълга подготовка за извършването на това престъпление и обмислянето на акта на извършване, а при другия се случва нещо, което не е предварително планирано."

Специалистът е категоричен, че промяна в поведението на престъпника може да зависи само и единствено от него.

"Винаги зависи от човека, няма как в случая да го наложим като обща мярка за всички - казва още Тодоров. - Просто е строго индивидуално. Аз съм работил с хора от контингента, които прецизират живота си навън, за да не се върнат пак зад решетките.

Работил съм и с такива, които вътре се сдобиват с много

сериозен криминален

опит

и контакти."

Той е на мнение, че хора, извършили тежки криминални престъпления и то умишлено и целенасочено, както педофилите, получават много малки присъди.

"Смятам, че поради липсата на възможност да бъдат превъзпитани по някакъв начин и да са полезни на обществото, а и все пак те отнемат живот или осакатяват такъв, би трябвало да получат много по-тежки наказания", обяснява криминалният психолог.

Според него годините, на които даден човек извършва престъпление, не са ключов фактор.

"Ако да кажем един човек извършва престъпление на 30 и е осъден на още 30, тогава ще излезе, когато е 60-годишен. Така или иначе на тези години и организмът му вече започва да функционира по съвсем различен начин. При този пример не можем да кажем

кое на

кое е следствие

- на това, че се е превъзпитал, или на това, че вече няма силата и енергията да извършва подобни престъпления."Той е убеден, че огромно значение имат и служителите на затворите.

"Бившият правосъден министър Екатерина беше предложила преди да бъдат наети в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" всички служители да минават през полиграф. Това обаче не се случи, а беше много добро като идея."