На 9-ти септември 44-та в България идва епохата на организираното невежество. То е зло. И то обезглавява тогавашния елит. Българските комунисти, които за разлика от гърци и сърби не са водили реална партизанска война срещу нацизма и Хитлер, сега под крилото на Сталин и Димитров компенсират като колят и бесят в родината си, убиват, раздават правосъдие, крадат. Но това не е достатъчно. Да отнемат живота, спестяванията, жилищата на наречените от тях „бивши хора“ не стига. Тяхната задача е да потъпчат човешкото достойнство, да унижат. Тяхната свръх-цел е не просто телата на враговете, те искат да наранят смъртоносно човешката душа. И успяват.

Докато веднага след 9-ти, т.нар. комунисти физически унищожават елита на България, техните наследници по-късно поквариха душата на народа ни, нашето колективно психе. Всеки в рода си имаше някъде някой "народен враг", някой, за когото бе научен да не говори. Родовата памет беше прекъсната.

С две думи комунизмът е зараза на душата. Тя е особено опасна за младите и често – неизлечима.

Нашите родители бяха научени да мълчат. Те ни научиха да мълчим. И тъй като дълго мълчахме — научихме се да затискаме с мълчанията си истината. Научихме се да не помним. Свикнахме да забравяме. Обществото ни вече 30 години страда от тежка колективна амнезия.

Тази колективна амнезия води и до колективна апатия.

И е страшно трудно да продължим.

А трябва.

*Захари Карабашлиев във фейсбук