Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне.

НА 14 октомври 1915 г. (по стар стил) православните християни празнуват Петковден. Рано сутринта камбанен звън се разнася над Варна и заглъхва в мътните морски вълни. Подранили богомолци бързат да отидат на църква без да подозират, че предстои кървав ден за техния град. В същия момент крайбрежната телефонно-телеграфна служба известява щаба на бреговата охрана, че на хоризонта се забелязват силуетите на морски съдове. Те бавно приближават Варненския залив и скоро са идентифицирани като руски военни кораби. От две седмици България и Русия са във война и началникът на Варненската отбранителна линия ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на ключовите обекти - пристанището, жп гарата, флотските помещения и др. В 7,30 часа един след друг към брега се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка на града, разузнават обстановката и пускат напосоки няколко бомби. Посрещнати са с пушечна и картечна стрелба, но без да бъдат засегнати, поемат

обратен курс

Час по-късно руската ескадра се разгръща в боен ред. Тя е в състав от 17 морски военни единици под командването на вицеадмирал Новицки. В нея се включени 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Военните кораби са въоръжени предимно с мощните 305- и 203-милиметрови оръдия. С тази внушителна морска сила руският царизъм атакува Варна.
От морето се издига още един хидроплан, който изпълнява рекогносцировъчна задача. Малко след това корабите предприемат масирана бомбардировка на Варна. Първите снаряди падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиноград. Всички очакват, че ударът ще бъде насочен срещу крайбрежните укрепления и военни обекти. Вниманието на армадата е съсредоточено изключително към централната градска част и гъсто населените жилищни квартали. Единствено казармите на 8-и приморски полк са засегнати частично, но няма жертви сред военния състав. Става очевидно, че нападението е демонстрация на сила и цели да внесе смут и паника сред населението. Бреговата артилерия отговаря със силен, но неефикасен огън, тъй като, за да избегнат минните заграждения, корабите са на повече от 8 морски мили навътре в морето. По този начин те са

извън обсега

на българските батареи.
Обстрелването на града продължава един час и седем минути. Изсипващите се снаряди сеят смърт и унищожение. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне. Изведнъж канонадата престава и ескадрата започва скоростно да се оттегля. Заслугата за спиране на стрелбата е на две немски подводници U - 7 и U - 8. Когато по безжичния телеграф научават за бомбардировката, те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства. Торпилиран е реномираният броненосец "Три Светители", който се накланя на една страна и въпреки отчаяните действия на моряците, след час потъва край нос Калиакра. Сериозно повреден е и един миноносец, на който избухва пожар. Въпреки това той успява да се измъкне и да се добере до края на деня в пристанището на Севастопол. Към вражеските морски единици се насочват и прославените немски крайцери "Гьобен" и "Бреслау", които са част от турската флота. Те обаче са твърде далеч от разиграващите се събития и това дава възможност на нападателите да се оттеглят в руски териториални води.
Сведенията за загубите на ескадрата се потвърждават от немски и турски военни източници. Румънският префект на Добрич става свидетел на края на "Три Светители". В руското комюнике за бомбардировката на Варна не се съобщава за нанесени поражения, но военното списание "Руски инвалид" изнася подробна информация за

потопяването на броненосеца

Вечерта на трагичния Петковден двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато изплуват над водата, те са посрещнати с нескончаемо "ура" и бурни ръкопляскания от присъстващите. Германският консул в града и местната немска колония устройват тържествена вечеря за екипажите на подводните лодки. Те са предмет на всеобщо внимание и адмирации от страна на градския елит за геройския си подвиг.

Защо е бомбардирана морската столица?

НА 1 октомври 1915 г. е обявено влизането на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз. Това предизвиква негативни реакции сред управляващите кръгове на държавите от Антантата. Особено озлобена е Русия. На 7 октомври е издаден императорски указ, в който гневно се констатира: "...България, нашата единоверца, неотдавна освободена от турско иго с братската обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите на християнската вяра, на славянството и на Русия. Руският народ гледа на българската измяна с болка и с окървавено сърце, изважда меч срещу България и поверява съдбата на изменниците на справедливото наказание на Всевишния." Още по-категорична е декларацията на Московското славянско дружество: "...За Русия България вече не съществува. Вместо нея има немско-фердинандско княжество..." Броени дни след като българските войски нападат сръбските позиции, руският външен министър Сергей Сазонов посещава главната квартира на руската армия и се изявява като главен инициатор за бомбардирането на Варна. Пред император Николай т той лансира своята позиция, че в сегашната военнополитическа обстановка е неудачно извършването на десант на българското крайбрежие. Още повече че започнатата през февруари същата година от съюзниците Дарданелска операция претърпява неуспех. Ето защо Сазонов предлага да се предприеме тактическа военноморска интервенция, която ще има деморализиращ ефект над българската политическа класа и сред населението на страната. Това мнение се споделя и от началник-щаба на армията ген. М. Алексеев и императорът дава съгласието си за атаката на руската черноморска флота срещу Варна.

Последствията от нападението

ПОРАЖЕНИЯТА от бомбардировката са значителни. На място загиват девет души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Сред жертвите е и рускинята Мария Филова. Ранени са 24-ма мирни граждани, двама офицери и четирима войници, които изпълняват служебните си задължения. Те са откарани във военния лазарет, където им е оказана спешна помощ. Скоро всички се възстановяват, но на някои от тях са ампутирани крака и ръце и те остават сакати за цял живот. Значителни са материалните загуби. От падналите снаряди е разбита външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на Първи полицейски участък, телеграфопощенски клон, турското мюфтийство и кулата на морския фар. Сринати до основи са повече от 50 кантори, магазини и къщи предимно в гръцката махала. Тотално загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. Сумата значително надвишава годишния бюджет на Варненската община.
Ненадейното нападение на руската ескадра предизвиква неприятен резонанс в българското общество. Засилват се русофобските настроения. Мнозина българи, които до този момент се колебаят да подкрепят присъединяването на България към Централните сили, след трагедията в морския град открито започват да одобряват прогерманския курс на кабинета на д-р Васил Радославов. Официозът в. "Народни права" публикува следното съобщение: "След бомбардирането на Варна от руската флота без никакъв повод от българска страна, всички политически мостове между Русия и България са разрушени. Русия губи всякакво морално право да се нарича Освободителка на България...". Яростно реагира и цар Фердинанд. Той нарежда на правителството да предприеме необичайни мерки. На 19 октомври е изготвено постановление на Министерския съвет, което е одобрено на среднощно заседание от ХVII Обикновено народно събрание. С него храм-паметникът "Свети Александър Невски" е преименуван на "Съборен храм св. св. равноапостоли Кирил и Методий". Нанесени са промени във вътрешния интериор на църквата. Сменени са стенописи и икони. Едва през 1920 г. отново е възстановено старото име.