Наследниците не позволяват осакатени версии, но дават без пари “Ние, врабчетата!” и “Жабешки истории” за учебниците на най-малките

Неуредени авторски права между издателство и наследниците на писателя Йордан Радичков се оказаха причина децата в 10-и клас да не могат да прочетат разказа му “Нежната спирала” в оригинален вид, а преразказан.

За текста в “Христоматия” за 10-и клас на издателството “БГ учебник” във фейсбук сигнализира Гергана Пирозова. Тя попаднала на странното решение в помагалото на дъщеря си. Христоматията е издадена през тази година. В нея е публикувана цялата литература, която учениците трябва да прочетат и знаят в 8-и, 9-и и 10-и клас по новата програма на министерството на образованието.

Разказът

“Нежната

спирала” е

на една от

последните

страници

на сборника. До заглавието му обаче в скоби е изписано, че произведението е преразказ, а не оригиналното. Под линия след текста авторският колектив уточнява:

“Поради несъгласие на наследниците на автора разказът да се публикува в учебници и помагала предлагаме подробен преразказ на произведението, направен от Цветана Милчева.”

“Устата ми зее от 10 минути насам. Ми това не е Радичков, другари и другарки, това е Цветана Милчева, която преразказва Радичков. И само това ли намерихте да публикувате и знаят ли наследниците, че

някой пише

от името на

Радичков, че

езикът му е

осакатен

и се представя пред учениците за автентичен. Поразена съм!”, пише Пирозова.

За да види дали оригиналът и преразказът не се разминават, жената решава да ги сравни.

“Радичков: “В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорието. Бяхме неколцина човека, натъпкани плътно един до друг в дъсчения сандък, едни седяха с лице към конете, други с гръб, трети се бяха настанили ребром, всички бяхме измръзнали, омърлушени и уморени.”

Милчева по Радичков: “В студен зимен ден група ловци пътуват с конска шейна през Лудогорието. Връщат се от лов. Натъпкани са един до друг в шейната - измръзнали, омърлушени и уморени.”

В публикацията си във фейсбук жената изразява позицията, че не е редно децата да учат произведения по преразкази, както и че вероятно наследниците на Радичков не знаят за това.

“Въпреки че произведението е включено в програмата на МОН, наследниците на авторските права на Йордан Радичков не позволяват то да се публикува в учебни издания. Нашето издателство специално не ги е питало за това, но на среща в министерството на образованието получихме информация, че не е позволено. Поради тази причина нито едно издателство не е включило разказа в учебните си материали”, обясни собственикът на издателството Момчил Тодоров пред “24 часа”.

На въпрос не трябва ли децата да учат от оригиналното произведение, не от преразказ и има ли разминавания между двата текста, той заяви: “Децата могат да прочетат това, което пожелаят. Какво лошо има в това, че в една христоматия, в която са събрани произведения, без тя да претендира за изчерпателност, е публикуван един преразказ? Децата могат да си закупят и книга, която наследниците на Радичков евентуално издават, за да прочетат разказа.”

“Срещата с министерството на образованието беше доста отдавна, те може би могат по-добре да кажат. Имаше една обща среща с издателствата, може би още миналата година, на която беше заявено, че наследниците на Радичков не са позволили да се използва разказът в учебници и учебни помагала, което ни озадачи”, разказа още Тодоров. Но подчерта, че за да бъде издателството коректно, написало текста под линия, в който изрично се казва защо е преразказан.

“Ние сме предложили един вариант, който не отменя необходимостта, ако има такава, всеки един ученик или учащ да прочете разказа в оригинал”, категоричен бе той.

“Не сме искали нито стотинка, когато се използват текстове на баща ми от “Ние, врабчетата” или “Жабешки истории” в учебници от първи до четвърти клас - предоставили сме ги напълно безвъзмездно, без стотинка! Но по-големите ученици могат да намерят книгите му в библиотеки и книжарници и да прочетат оригиналите”, коментира синът на писателя Димитър Радичков - самият той издател в БАН. - Всички тия “сателитни” христоматии са като хранителни добавки. Искат ми “Ноев ковчег” примерно, който да бъде сведен до 10-ина страници от 240! Как да се съглася? Е, сега по повод 90-годишнината от рождението му ще излезе ново великолепно издание точно на “Ноев ковчег”, което подготвя внукът му, а той носи неговото име. Защо никъде не е отбелязано, че любими на поколения текстове са публикувани безвъзмездно, а в случая издателите са преценили, че трябва под линия да обяснят защо поместват преразказ.

Не сме им дали авторските права! Сякаш ние сме някакви хищници.

Просто пазим

паметта на баща

си и преценяваме

къде и кога да

бъдат

публикувани

неговите творби

А въпросното издателство не ме е търсило и не познавам авторката, която се е наела да преразказва Радичков. Но пък защо не - нали и децата ще го преразказват. Това е идеята”.

Димитър Радичков обича да разказва една история, която била любима на баща му. Константин Кирил Философ закъснял за аудиенция при папата и пристигнал уморен и запотен на срещата. “Защо”, попитал го папата. “Защото досега спорих с простаци”, отговорил философът.

За него е необяснимо защо се обръща такова внимание на тази история. На същото мнение е и сестра му Роза Радичкова, която няма фейсбук и от “24 часа” научи за историята с преразказа на “Нежна спирала”.

“Баща ми е достъпен, достатъчно издаван. Може да се прочете поне на 100 места в интернет. Всеки може да види оригинала на разказа. Не искам да коментирам преразказа, не съм го чела”, лаконична бе тя.

МОН: Помагалата не се одобряват, те са отговорност на издателствата

“Според разпоредбите на Закона за предучилищното и училищното образование помагалата се разработват от издателствата и не подлежат на одобрение от Министерството на образованието и науката.”

Това казаха от министерството на образованието за “24 часа” в понеделник.

“Съдържанието им се подбира от авторски колективи в съответствие със съдържанието на учебниците и учебните програми. Въпросите, свързани с авторските права, също се уреждат от авторските колективи”, допълват още от министерството.

Нежната спирала* 

В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорието. Бяхме неколцина човека, натъпкани плътно един до друг в дъсчения сандък, едни седяха с лице към конете, други с гръб, трети се бяха настанили ребром, всички бяхме измръзнали, омърлушени и уморени. Връщахме се от лов, омотани в шалове, с вдигнати яки, с нахлупени капи или гугли, тъй че нито едно лице не се виждаше цяло. Изпод гуглите и шаловете димеше пара от дишането на хората, пара димеше и от ноздрите на конете. Когато човек пътува с шейна, изстива бързо, студът пропълзява по цялото му тяло, очите започват да сълзят, цялата природа наоколо започва да му се струва враждебна. Небето над нас бе сиво, вляво от шейната сивееше гора, от дясната ни страна се простираше равнината, леко наклонена, покрита със сняг.

Пътят лъкатушеше покрай самата гора, спускаше се в някоя долчина, катереше се, на места шейната поднасяше, плазовете стържеха върху чакъл и камъни, конете започваха да пръхтят, конярят размахваше камшика във въздуха и започваше да вика: “Дий! Дий!” Бялата равнина леко се изтегляше и завърташе край нас, смълчаната гора се измъкваше на пръсти назад, най-близките до пътя дървета подтичваха бързо, по-далечните се движеха по-бавно и се създаваше илюзията, че гората бяга назад с хиляди крака, без дърветата да се застъпват едно друго.

Край един от завоите внезапно изникна върху снега шипков храст, отрупан целият с ярки червени плодове. Той бе обърнат едновременно във всички посоки. Конярят рече: “Я гледай ти!”, завъртя камшика във въздуха и перна храста през лицето.

*Публикуваме го с разрешението на Димитър Радичков в помощ на десетокласниците