Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Както някои знаят, занимавал съм се донякъде и със социология. Все пак достатъчно, за да съм професионално деформиран. Разсъжденията ми по обществени въпроси често са вън от актуалния български контекст. Казвам нещо, без да имам предвид ГЕРБ, БСП, Борисов, Нинова, 9 септември, 10 ноември, дори демокрацията, републиката, САЩ, Русия или Китай. Не вземам страна в тези конкретни актуалности. Разсъждавам по принцип или по-точно: опитвам се да разсъждавам по принцип.

За някого това е неразбираемо, за други недопустимо. Това не ме интересува.

И така. Случаят с разрушаването на Либия в "името на демокрацията" се оказа тотален провал на нашата политика. Отпуши се емигрантският поток към Европа от субсахарна Африка. Злополука за Европа, нещастие за Африка, защото будните, предприемчиви жители хукват да търсят по-добро място за живеене, вместо да се съсредоточат върху устройството на своите държави. Беше унищожена държава, която осигуряваше поносими, дори добри, условия за живот на гражданите си. Ликвидиран беше държавен субект, пълноценен участник в международния живот. Позволи се безконтролната експлоатаоция от глобални икономически играчи на природните ресурси на бивша Либия и т.н.

Често цитираният израз на Чърчил, че демокрацията не е съвършена, но по-добро няма, е валиден за Великобритания - за нея няма по-добро от демокрацията. За Либия се оказва, че диктатурата "тип Кадафи" е по-добро.

Необходимо е съответствие между културата на населението (чипа, софтуера на ума...) и структурата/механизмите на държавното устройство. Няма ли такова съответствие, настъпва хаос, безредие, разпад. Единственото смислено нещо е, без да се рушат държавите, да не се оставят на мира диктаторите по въпросите за правата на човека.

Не можете да искате от Русия да няма Путин, този Путин ще си замине по законите на възрастта, ще дойде друг Путин. Не можете да искате от Китай да няма Мао. Доживотният вожд Мао си замина, на негово място е следващият доживотен вожд. Турция е султанат и без султан. Естествено. Султаните имат различни политически и геополитически ориентации и ако не им пречат еничарите (военните), ги изразяват...

А България?

От фейсбук