Разказ на един приятел:

“Много е натоварващо да ти се налага да комуникираш с патологичен лъжец. Да! Дори не дразни, просто ужасно натоварва и единствената ти мисъл е да го разкараш по най-бързия начин. Толкова много лъже, че вече е напълно предвидим. Толкова много лъже, че вече знаеш как точно ще излъже, знаеш защо лъже и дори не го слушаш докрай. Толкова много лъже, че освен теб, всички които комуникират с него знаят, че лъже и много от тях дори го съжаляват и са състрадателни. Толкова много и нескопосано лъже, че вече ясно виждаш причините, поради които се е превърнал в патологичен лъжец.

Сигурно има своите основателни причини да фантазира и да живее в някакъв измислен свят... Сигурно... Но все пак, едно е сам да се вкарва в лъжовния си и несъществуващ свят, съвсем друго е да вкарва и околните в него. Е, много е натоварващо...

Направо си е противно!

То лъжата има случаи, в които е оправдана (благородна), но в случаите, като този, за който говоря, направо си е садизъм! 

Каквито и да са проблемите, или ситуациите, които са го принудили да лъже всекидневно, това не е оправдание за нескончаемите му лъжи, с които занимава не само себе си, но най-вече околните!

Щастието на Лъжецът е, че изобщо не подозира, че се е превърнал в синоним на думата Лъжец!

Нещастието за околните е, че Лъжецът изобщо не подозира, че се е превърнал на синоним на думата Лъжец...”

Прав е...

Много е натоварващо...

*От фейсбук!