Преди 74 години атомната бомба изпепелява града

На 6 август 1945 г., броени дни след приключването на конференцията в Потсдам, американският бомбардировач “Енола Гей” хвърля атомната бомба над Хирошима. На 9 август е пусната и втората бомба - над Нагасаки.

Преките жертви от двата взрива надхвърлят 300 000 души. Формалният резултат е, че на 15 август император Хирохито обявява капитулацията на Япония, но наказанието на човечеството ще бъде епохата на взаимно гарантирано унищожение - доктрината от Студената война със създаването на чудовищните

ядрени арсенали

на САЩ и СССР, които ще се противопоставят един срещу друг за цели 50 години. А те, както и тези, притежавани от Китай, Пакистан, Северна Корея, Израел и други нации, продължават да застрашават съществуването на живота на Земята.

До първата атомна бомбардировка се стига в резултат на големи усилия. На 16 юли същата година САЩ са провели успешен тест, като са детонирали ядрено устройство в пустинята на Ню Мексико. Затова, когато пристига на конференцията в Потсдам само седмица по-късно, американският президент Хари Труман "небрежно споменал" на Сталин, че САЩ вече имат "ново оръжие с необичайна разрушителна сила". Съветският диктатор обаче не изглеждал много впечатлен от тази информация. "Всичко, което каза, е, че е доволен да го чуе и се надява то да бъде

използвано

срещу японците",

пише по-късно в мемоарите си Труман. Затова дори и в наши дни историците продължават да не са съгласни помежду си дали първото използване на ядрено оръжие във война не е имало за цел и сплашването на очертаващия се нов идеологически противник - Съветския съюз.

Но освен тази популярна информация има още множество факти, които и до днес не са известни за събитието, дало началото на надпреварата в ядреното въоръжаване преди 74 години.

Преди всичко, разбира се, става дума за чудовищна трагедия, в която загиват стотици хиляди хора.

Веднага след бомбардировката възниква и въпросът - необходимо ли е било използването на ядрено оръжие срещу цивилни за победата в Япония?

Има много данни, които разкриват, че висши американски военни са смятали, че

бомбите не са необходими,

за да се сложи край на войната в Тихия океан. Вярно е, че президентът Труман одобрява унищожаването на Хирошима и Нагасаки, но много от най-високопоставените военни, сред които Дуайт Айзенхауер, Дъглас Макартър и Честър Нимиц, в спомените си казват, че подобна крайност не е била наложителна.

В своята автобиография, озаглавена "Мандат за промяна", Айзенхауер пише: "Аз изказах сериозните си опасения, първо, въз основа на моето убеждение, че

Япония вече е победена и че пускането на бомбата е напълно ненужно, и второ, защото си мислех че нашата страна трябва да избегне шокиращото въздействие, което ще окаже върху света използването на оръжие, което не е предназначено за спасяването на американски войници. Вярвах, че в този момент

Япония се стреми да се

предаде с минимална

загуба

на хора."

Помолен за съвет, генерал Макартър също казва, че не вижда военно оправдание за използването на бомбата. Войната може би ще приключи няколко седмици по-рано, казва той, ако САЩ се бяха съгласили, както по-късно го и направиха, със запазването на институцията на императора.

Адмирал Честър Нимиц, главнокомандващ Тихоокеанския флот на САЩ през войната, също е категоричен: "От чисто военна гледна точка атомната бомба не изигра решаваща роля за разгрома на Япония. Японците вече бяха победени и готови да се предадат".

На другата страна обаче са политиците, между които е и президентът Хари Труман, които пресмятат, че съюзниците е трябвало да дадат още между 500 хил. и 5 млн. жертви, за да постигнат ефекта от ядрените оръжия. Обикновено те напомнят и за намесата на СССР, който точно тогава превзема Манджурия и без ужасяващото американско оръжие е щял да има много по голяма роля в района на Далечния изток.

В наши дни някои историци също смятат, че американската, а и световната общественост навремето са станали жертва на военната пропаганда. По тяхно мнение за това са спомогнали не само сводките от фронта, а и холивудска продукция, в която по нареждане на военните фактите са били манипулирани. Става дума за документалната драма "Краят или началото", която се прожектира през 1945 г. и представя американския проект "Манхатън" за създаването на атомно оръжие и бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. В него са поканени да участват и някои известни учени. Мнозина отказват, но някои като физика Опенхаймер оказват съдействие.

Холивудската продукция е обърнала внимание на много детайли, но има и големи неточности, твърдят съвременни историци. Така в крайна сметка решението да се използва бомбата е представено като оправдано, дори възхитително. А при сцените с бомбардировките на Хирошима не са показани никакви жертви, само овъглени пейзажи, заснети от въздуха.

Във филма самолетът В-29, прелитащ над Хирошима, е обсипан със снаряди, детайл, който прави атаката да изглежда по-неизбежна, но истината е, че в японския град по това време изобщо нямало противовъздушна отбрана. Авторите са дали воля на фантазията си и със сцена, изобразяваща

измислени германски учени, които посещават аналогично ядрено съоръжение в Хирошима. Поведението на президента Хари Труман също получава холивудско преобразяване, което не отговаря на действителните събития. Така например в една от сцените Труман твърди, че е прекарал "безсънни нощи", докато вземе решението си. Но в реалния живот той винаги гордо е настоявал, че никога не е губил сън заради него.

Една от най-големите фалшификации обаче си остава твърдението, че над Хирошима предварително са били пуснати листовки, които предупреждават цивилното население за голямата опасност. Истината е, че никой в Япония не е знаел какво ги очаква.

Затова взривът моментално убива 80 000 жители на Хирошима, а до края на годината броят на жертвите нараства до 141 000, тъй като оцелелите са получили фатални увреждания, свързани с излагането им на радиация. Атомната бомба е паднала от височина 9000 метра, а експлозията се е случила на височина приблизително 600 метра.

Бомбардираният град е едва разпознаваем - около 90% от 76 хиляди сгради са били частично или напълно изгорени. Това, което ден по-рано е важен и процъфтяващ транспортен възел,

се е превърнало

в пустош

На практика с изключение на няколко бетонни сгради Хирошима е престанала да съществува. Дървените домове са изгорели до основи от огнената буря, а реките на града са пълни с трупове на хора, отчаяно търсили вода преди да умрат. Ситуацията се усложнавя допълнително и от липсата на градска управа. Кметът, както и стотици държавни и общински служители загиват веднага. На 6 август в общинската администрация работят около 1000 души, а на следващия ден са само 80. Опитите да се грижат за умиращите и тежко ранените са безплодни: 14 от 16-те големи болници в Хирошима вече не съществуват и 270 от общо 298 болнични лекари са мъртви.

Въпреки всичко оцелелите, както и жителите на околните райони с пословично японско усърдие се стремят

да възстановят

живота в града

Възкресяването на Хирошима започва само часове след като е била изтрита от картата. Още на 7 август в някои райони е възстановено осветлението. По данни на Института за мир до края на ноември са възстановени около 30% от домовете, които не са изгорели напълно в пожара.

Водните помпи са ремонтирани и започват да работят отново четири дни след бомбардировката, въпреки че повредените тръби създават огромни локви сред пепелта на дървените домове. Телефонната централа, която е била напълно унищожена и всичките й служители са загинали, също пуска първите си експериментални линии до средата на август. Bank of Japan, чиито служители също загиват в бетонното й здание, възобновява работа само два дни по-късно. На 9 август, същия ден, в който друга бомба убива 70 000 души в Нагасаки, дори е възобновено частично и движението на трамваите.

Но само броени седмици след взрива, природно бедствие отново увеличава нещастието на града. Необичайно мощният тайфун Макуразаки нахлува на 17 септември, наводнявайки големи площи и съсипвайки много от временните болници, разположени в покрайнините. Все пак от него има и положителен ефект, защото измива голяма част от остатъчната радиация в морето и нивата й спадат значително.

Но истинското възстановяване на града започва едва след като с напрегнат глас император Хирохито

потвърждава капитулацията на Япония

в радиопредаване на 15 август 1945 г. Тогава вече помагат и съюзническите войски на победителите (Хирошима попада в района на британски окупационен корпус).

По ирония на съдбата скоро на Корейския полуостров се стига до друг конфликт, който дава на местната икономика нов подем. Нараства търсенето на консерви, коли и други стоки, които са традиционни за пострадалия град. Втори икономически подем настъпва през 1952 г., когато заминаващите съюзнически окупационни власти отменят забраната за японското корабостроене.

Още през 1949 г.е признат специален статут на Хирошима и се приема Закон за мирното строителство на града. Член 1 от него гласи: "Хирошима трябва да бъде мирен мемориален град, символизиращ човешката идея за искреното преследване на истински и траен мир." През 1958 г. населението на града достига предвоенното ниво от 410 000 души, а в наши дни наброява 1,2 млн. жители.