Пастор, отец и председател на правозащитна организация с положителни становища за австралиеца

За Софийския градски съд чужденецът не се е поправил и превъзпитал зад решетките, за да излиза 6 г. и 10 месеца по-рано

Стикери с вулгарния жест кукиш разлепил убиецът Джок Полфрийман, който в момента се намира в затворническото общежитие “Казичене”. Така австралиецът протестирал срещу управата на местата за лишаване от свобода. Грозният знак, който представлява имитация на женски полов орган, показван с ръка, “красял” дори и кабинета на социален работник.

За най-новите прояви на австралиеца зад решетките загатна в средата на юли зам.-началникът на софийския затвор Десислав Трайков. Тогава Полфрийман се изправи пред Софийския градски съд, за да поиска свобода 6 г. и 10 месеца преди да му изтече наказанието. Чужденецът излежава 20-годишна присъда. Признат е

за виновен,

тъй като на 28

декември 2007 г.

наръгал с нож

в сърцето

20-годишния

студент Андрей

Монов

и ранил тежко в гърдите със същото хладно оръжие неговия приятел Антоан Захариев след спор в центъра на София. Монов е фен на ПФК “Левски” и до днес в негова памет се провеждат футболни турнири.

“Звездата” на убиеца изгря най-силно през 2015 г., когато получи номинация за “Човек на годината” в състезание на Българския хелзинкски комитет (БХК). След масов бунт и отвращение кандидатурата му бе оттеглена, но от БХК не премахнаха номинацията на Българското затворническо сдружение за реабилитация, на което Полфрийман е председател.

Защитници на австралиеца въпреки влязлата в сила присъда и до днес твърдят, че той е невинен, тъй като бил съден от най-корумпираната съдебна система. Плюсовете, които посочват за него, са участията му в най-различни курсове зад решетките, както и че приел ролята на учител, за да обучава съкилийниците си по английски. В затвора Полфрийман завършил чрез дистанционна форма на обучение университета “Макуори” в Австралия.

Съдът обаче отказа да го пусне на свобода и обяви, че Полфрийман все още не се е поправил и превъзпитал. Австралиецът и адвокатът му Калин Ангелов с часове коментираха в съдебната зала, че Полфрийман не е лесен затворник. Той

“избухвал” срещу

несправедливо-

стта и корупцията

зад решетките

Те настояваха като доказателства по делото да се приемат 3 характеристики в полза на австралиеца от пастор, отец и от Красимир Кънев, председател на БХК.

Многобройни наказания през годините, откогато е задържан през 2007 г., прочете обаче в досието му зам.-шефът на софийския затвор Десислав Трайков. Провиненията на убиеца най-общо може да се обобщят като неизпълнение на заповеди, опит за бягство и показно неподчинение. Освен това за 11 г. затвор Полфрийман е намалил наказанието си с 1 г. и половина от работа. “Трудовата дейност е задължителна, но по време на работния процес той не полага достатъчно грижи”, обясняват от затвора в Казичене. Последната му известна работа е в артклуба на затвора на длъжност отговорник.

В битието си зад решетките Полфрийман си е зашивал устата и е обявявал гладни стачки в знак на протест. При скорошна проверка в затворническото общежитие била открита и карта памет, която австралиецът глътнал.

“За 11 години не съм наказван за физическа агресия. Ако има проблем, пускам жалби. Съжалявам за смъртта на Андрей Монов, казвал съм го и преди”, заяви пред съда Полфрийман, който за първи път проговори на български в залата.

Като контрапункт зам.-шефът на софийския затвор цитира публикации на Полфрийман

за враждебното му

отношение към

затворническата

администрация

и ресорния зам.-министър на правосъдието проф. Николай Проданов. Посочи и данни за “бунтарство срещу правителството”.

Съдът се съгласи с Полфрийман, че “реализирането на права” не представлява форма на враждебност към затворническите власти. “По делото има много доказателства, че той действа в защита на негови и други интереси”, подчерта съдия Николай Младенов. Отбеляза, че рискът от рецидив на австралиеца е намалял, но въпреки това процесът на поправяне и превъзпитание все още не е приключил.

Безчет са делата, които той води срещу затворническата администрация и държавата. През 2016 г. осъди България в Страсбург на 3500 евро обезщетение заради нарушено право на свободно изразяване.

През 2013 г. главният прокурор

Сотир Цацаров

отхвърли

искането на

австралиеца да

излежи остатъка

от 20-годишната си присъда в родината си. Един от мотивите на обвинител №1 бе, че Полфрийман е осъден да плати и 400 000 лв. кръвнина на родителите на убития Андрей, както и 50 000 лв. на пострадалия Антоан. За да бъде пуснат някога да доизлежи наказанието си в Австралия, той трябва да изчисти задълженията си. Както през 2013 г., така и сега Джок все още не е платил обезщетенията. Друг от мотивите бе, че е наказван неведнъж за сбивания и агресивно поведение срещу затворници и надзиратели.

Всеки шум покрай Полфрийман усилва мъката на семейство Монови, чийто син бе убит. През пролетта чужденецът за първи път поиска условно предсрочно освобождаване, но неочаквано, явявайки се пред съда, оттегли молбата си. Тогава бащата на Андрей Христо Монов, психолог и бивш депутат от БСП, се закани да търси възмездие, ако съдът пусне Полфрийман. “Ако съдът реши да освободи австралиеца, ще се съобразя с това решение и ще се върна към други кодекси на човешки взаимоотношение – като Стария завет. Око за око, зъб за зъб, нищо че съм на 60 г. И аз съм служил в специалните части и си спомням някои неща”, каза Монов.

Сега последната дума за свободата на Полфрийман има Софийският апелативен съд, който все още не се е произнесъл.