Аржентинският пилот донесе световна слава на Формула 1 и кубинските революционери

Най-лесно ще е да стоварим цялата "вина" за огромните му успехи върху плещите на таланта. Да, съдбата наистина го беше докоснала със златната си пръчица. Другите се състезаваха за слава и пари, а той беше на пистата заради чистото удоволствие да прави това, в което най-много го бива. Но. Хуан Мануел Фанджо се превърна в легенда на Формула 1 не само защото го биваше, а и защото много беше научил за тази игра.

За феновете на автомобилните спортове със сигурност не е чуждо името на великия аржентинец, който печели пет титли във Формула 1. Постижението му е подобрено от Михаел Шумахер чак през 2002 г. Самият германец навремето призна, че няма как да се сравни с успехите на Фанджо, при положение че се е възползвал от несравнимо по-високотехнологичен болид, за да завоюва своите седем титли.

Аржентинската легенда побеждаваше на пистата в едни далеч по-романтични времена на Формула 1. Тогава не всичко бе в ръцете на скъпоплатените инженери, от които се иска още малко скорост в колата. В онези времена бързите рефлекси, психическата издръжливост и безразсъдната смелост бяха това, което дават предимство на големия шампион. А и познанията му, за които вече стана дума. Фанджо не просто караше болидите, той знаеше мястото на всяко болтче или жичка, които изграждаха металните им души.

Хуан Мануел тъкмо е отпразнувал 10-ия си рожден ден, когато се хваща на работа в магазин за авточасти и там получава първите си уроци какъв е принципът на двигателя с вътрешно горене. Няколко години по-късно с брат си отваря автосервиз, в който допълнително се образова за силните и слабите страни на автомобилите. По това време Фанджо вече е упоен от бензиновите изпарения и отива на пистата, за да премери сили със свои връстници.

Успехите му са бързи и категорични. Младият аржентинец знае как да изстиска най-доброто от машината, която приема не като вещ, а като партньор в този опасен свят на бързите скорости. Пътят му към върха е постлан в началото на 50-те години на миналия век, когато започва да печели всяко изпречило се на пътя му автомобилно състезание в Аржентина.

Младият, красив и успешен пилот е идеален рекламен плакат за човешкото лице на режима на Хуан Перон. Аржентинският диктатор командирова Фанджо в Европа, за да се включи във състезанията от Формула 1 и да допринесе за имиджа на своите държавници. Любимецът на Аржентина не посрамва сънародниците си, включвайки се бързо в битката за първите места. Не му трябва много, за да се качи и на самия връх, печелейки първата си световна титла през 1951 г. Следват още 4, последната от които Хуан Мануел Фанджо завоюва през 1957 г. Същата година аржентинецът е поканен да участва в първата Гран при на Куба, където също грабва титлата, а домакините му се отплащат с невероятния за времето хонорар от 7000 долара.

Как партизаните на Фидел Кастро отвлякоха пилота - четете в списание "Космос"