Всяко време има неудобните автори. Всяко време има славените автори. Случва се да е комично насилено...
За литературата сме малка, неразвита страна. Художествено-творческият ни елит е рехав. Трудно формира усет за стил и постижение. Личностните му образци са неважни покойници с гръмки имена.
А пък и човек трябва да яде, семейство да храни, да си радва душата и тялото.
Нашият салон често е снобски.
Малък книжен пазар, малък език. От само себе си възниква доминиращата група/групи. Подпомагани са политически, финансово, административно. Все в името на доминиращите език, разбирания, интерпретации, политика. В името на властта.
Щом като човек е решил да пише, трябва да знае, че му предстои самотно пътешествие. Ще си носи кръста.
Колко ли души днес четат Георги Караславов, Ст. Ц. Даскалов, Кюлюмов... (Неловко е да ги изброявам.)
А "неудобните" все някак оцеляват.

*От фейсбук!