И докато съм на филмова вълна, няколко думи на крак и за “Бохемска рапсодия”, която гледахме едва снощи. Започнахме го с голямо желание, но продължихме със засилващо се до самия край неудовлетворение. Всъщност “филм” дори не е точната дума за тази повърхностна телевизионна биография, маскирана като кино-приключение.

Никаква дълбочина в нито един момент в нито един от образите. Акцентирането върху хомосексуалната идентичност на Фреди беше като да се фокусираш върху предните му зъби — те са си там, така или иначе и не са единственото, което Фреди е. Сценарияте е далеч по-скучен от който и да е документален материал за Queen.

Режисурата е бегло приплъзване по концертния календар на групата. Имаше някакви неумели опити за задълбаване в сложността на отношенията между Фреди и групата и музикалния бизнес и Мери и онзи ревнив кърлеж, който бе залепнал за него и т.н… Протезите на предните зъби на Фреди ме подразниха от самото начало, не се отървах от чувството, че са с една идея по-уголемени, и това допринесе за емоционалната неавтентичност на филма от началото до края.

Филмът не успя по никакъв начин не само да достигне, а дори да се докосне до сложната гениалност на Queen. Не докосна и мен. Единственото неосипоримо хубаво в него беше невидимо — МУЗИКАТА. Но сигурно всяко трето домакинство в света има, ако не друго, то поне The Best на Queen. Пуснете си диска. Bohemian Rapsody завинаги!

Предполагам, че като съм започнал с музика, трябва да кажа нещо и за “Роди се звезда”. Това е съвършено друга работа. Велик, във всяко едно отношение филм. Филм, който докосва, вълнува, разказва и преповтаря все същата позната история, но господи по какъв начин! Както в музиката, така и в разказването, ние работим с ограничен брой акорди и мотиви, които използваме отново и отново. Въпросът е КАК. Но, да, филм, който разказва историята на алкохолизиран бял рок-мъж, влюбен до смърт в младо момиче, филм за истинското срещу фалшивото изкуство, за самоубийствената сила на таланта, филм за умиращото и раждащото се, за чистотата, дори и в най-мръсните житейски избори и моменти и т.н... да, това не можеше конюнктурно да се опълчи за Оскарите срещу филм, третиращ цялото ветрило от diversity(сексуално, етническо, музикално и т.н…) по най-баналния и плакатно-лесен начин. А и отдавна съм се отказал да обръщам сериозно внимание на тази кино “институция”, макар да обичам да я гледам.

И моля, който не е съгласен с моята оценка на “Роди се звезда” да не се хаби да ръси мозък, или остроумия хубава ли била Лейди Гага и дали била можела да пеела — ще го разкарам начаса от FB. Не търпя сексизъм. Ако имате какво да кажете и по двата споменати филма — стойте настрана от хейт. Хубав уикенд. Излизайте навън, чудесно време е.

От фейсбук