Тълпи от опитни планинари, обикновени мечтатели и скучаещи богаташи тръгват към върха всяка година, без да подозират какво ги очаква горе

В условията на жестока конкуренция местните фирми обещават вълнуваща планинска разходка на своите клиенти, но реалността е жестока

Какво е да изкачиш Еверест? Слава, триумф, себедоказване или игра със смъртта? Във филма на Ридли Скот "Небесно царство" рицарят Балиан пита сирийския султан Саладин какво е Йерусалим, че да стане причина за толкова кръвопролитни войни през вековете. Легендарният пълководец отсича "Нищо", а след няколко крачки се обръща и се провиква "И всичко!".

Връх Еверест е точно това - "нищо" и "всичко" за хилядите опитни или напълно неподготвени мъже и жени, които един ден се събуждат с мисълта, че трябва да се покатерят там върху Покрива на света. И тръгват, за да изпитат съдбата си. Мнозина се отказват в самото начало, други успяват да пропълзят няколко километра нагоре към небето, но също не издържат на ледения ужас и се връщат. Трети изпитват триумфа да изпълнят най-голямата си мечта, за да загинат по пътя назад. Славата е за тези, които с помощта на шерпи, кислород, воля или чист късмет се качват и след това слизат невредими в цивилизацията, за да разказват. Еверест е място на крайностите. Всичко или нищо - това е залогът за тръгналите по стъпките на Едмънд Хилари и шерпа Тенсинг Норгей, които през онази далечна 1953 г. за първи път извървяват всичките 8848 метра, за да погледнат света отгоре.

Дотук обаче с натруфените фрази и излишната помпозност. Еверест, дами и господа, е сурово, озъбено и изключително негостоприемно място. Там, по пътя към небесата, всеки довчерашен мечтател ще се сблъска с болката и пълното отчаяние. Никой не е добре дошъл в царството на смъртоносните лавини, бездънните пропасти, ураганните ветрове и коварния студ, който те гали с ледена десница и те приканва да седнеш и да затвориш очи само за няколко секунди...

Катериш нагоре и преодолявайки всеки един от тези почти 9000 метра, се опитваш да си припомниш защо по дяволите рискуваш живота си. На такава височина обаче дори мисленето изразходва енергия, така че се оставяш на вродените инстинкти и продължаваш да вървиш, докато успееш или докато не умреш.

Всичко казано дотук в никакъв случай не са впечатления, събрани от публикации в интернет. Това са личните впечатления на легендарната ни планинарка Петя Колчева, която на 22 май 2009 г. се превръща в първата българка, изкачила Еверест. Нещо повече, тя и съпругът й стават едва третата съпружеска двойка в света, която се качва по едно и също време на най-високия връх на планетата. Разказът на Петя те оставя без дъх и сякаш те пренася на мястото на събитието, за да усетиш колко невероятно безцеремонна може да бъде природата към човешките стремежи.

Потеглете с Петя към върха с нейния разказ за списание "Космос".