Драмата на българския преход е, че правилните хора се заеха с неправилните каузи. Или може би обратното – каузите бяха правилни, но хората – не. И точно затова ГЕРБ е непобедим – когато една партия няма никаква кауза, всеки лидер е правилен.

Много неща и днес могат да си дойдат на мястото с една елементарна политическа рокада. Представете си например, че Сергей Станишев поеме тежката корона на ДСБ, а Иван Костов – на БСП. Стане ли това, най-сетне лявото и дясното в България ще живнат, ще изправят снага и ще влязат в правата си.

Да вземем г-н Сергей Станишев – той е образован, културен и опитен политик. Има само една слабост –

мястото му е от другата страна

на барикадата

Затова малко по малко левицата го изхвърля органически. Тази пролет със скандали и битки успя да се класира в листата на БСП за евроизборите, но дали ще успее пак след 5 години? Едва ли.

А и крайно време е Партията на европейските социалисти (ПЕС) да си смени ръководството, заприличала е на детско трупче в канавката. Станишев е умен и вероятно вече подготвя следващата стъпка в кариерата си извън партиите.

Според мен той е перфектната фигура за лидер на "Демократи за силна България" (ДСБ). Със своя огромен опит и политически връзки той може да изведе тази замираща партия на пътя към победата, да постигне пълно мнозинство в парламента и да управлява поне още 20 години. А и като екстра да си го върне на Бойко Борисов за обидите.

Станишев не успя да победи ГЕРБ начело на лявата партия БСП, тъй като сърцето и душата му са десни. То е все едно да си купиш английски автомобил с десен волан и да го караш по българските пътища – не че е невъзможно, но си е жива мъка.

Забравете кой

какъв етикет има

вързан за ухото

и се вгледайте в делата, по които ще ги познаете. Не Костов, а Станишев въведе най-дясната данъчна система в Европа. Не Костов, а Станишев отвори досиетата. Не Костов, а Станишев се бори със зъби и нокти за Истанбулската конвенция, политиката на идентичностите, мултикултурализма, джендъризма и мигрантизма – все светли блянове на българския тракторист. Или миньор.

Хората на Станишев обявиха “консервативното ляво” за дървено желязо. Явно главите им са от желязно дърво. Костов пък се обяви за консерватор още през 1997 г., когато поръча Хартата на християнските ценности, които според мен няма как да са джендърно гъвкави. Или поне тогава не бяха. Вярно, по онова време в СДС битуваше илюзията, че дясната политика е консервативна. Когато написах, че консерваторите в България са леви, сметнаха ме за шегаджия.

Станишев произхождал от комунистически род?

И какво от това? Човек трябва да се откъсне от родовата зависимост, за да се отдаде пълноценно на делото. В Русия буквално целият десен капиталистически елит има болшевишко родословие. Например Егор Гайдар, бивш премиер по времето на Елцин и създател на Съюза на десните сили, е внук на знаменития писател и болшевик Аркадий Гайдар. Дядото воюва за комунизма с винтовка и с перо, а внукът прави точно обратното – строи капитализма.

Първият десен политик в БСП вероятно беше Луканов, но Станишев пръв взе на ръководни постове бивши лидери от СДС като например Орешарски. А също и Корнелия Нинова, която дойде от правителството на Костов, за да поеме партията на Дядо Благоев и да я очисти от мухъла на родовата наследственост.

Самият

Костов не е чак толкова чужд

на левите идеи

Той изпълни и преизпълни програмата за масова приватизация, която бе гордостта на правителството на Виденов.

А Виденов бе последният истински социалист начело на БСП, нали така? Костов въплъти неговите идеи в живота, при това с чисто социалистически методи – никакви пазарни механизми, никакви търгове и плащане с пари.

И днес, вече като ръководител на “мисловен танк” за избягване на риска (чисто социалистическа идея), той говори за нуждата от прогресивни данъци.

Като пострада от банковия фалит на КТБ, той стана съпричастен на милионите обезнаследени българи. С две думи – готов е за ляв политик!

С много мъки и скандали, но “консервативното ляво” вече излиза на мода. Значи

левицата има

нужда от Костов

Трябва й единство? Здрава йерархия? Тъкмо Костов през 1996 г. превърна разхайтеното движение СДС в унитарна партия. Значи знае как се правят тези неща. Той отстрани сините анархолевичари, като ги изпрати посланици.

Помните ли? Например Едвин Сугарев бе заточен чак в Монголия, а по-късно в Казахстан отиде любимият му лирически герой – прокурорът Филчев.

Споменах ли, че още тогава аз писах - една реформаторска партия като СДС няма как да е консервативна. Нещата са ясни – консерваторът е човек, който удря спирачките. Реформаторът прави обратното, натиска педала на газта.

Ситуирани погрешно от западните си ментори, българските политици натискат и двата педала едновременно. Левият крак е на десния педал, десният – на левия, а изпод капака нещо пуши.