7 медала за българската художествена гимнастика този уикенд!?????????????????

5 медала от Европейските игри и два медала от международния турнир за девойки в Полша!

4 сребърни медала - 2 за ансамбъла, 1 за Катрин Тасева, 1 за девойката ни Катрин Цонева и 3 бронзови - 1 за ансамбъла, 1 за Катрин Тасева и един за девойката ни Ева Брезалиева!

Това е прекрасна новина за всички, които следят редовно нашия спорт, които ни обичат и безрезервно подкрепят! В толкова развиваща се гимнастика, с толкова увеличена география, с толкова силни съперници да си сред медалистите и при жени, и при девойки, с толкова много имащи претенции съдийки, истината е, че това е огромно постижение! Да! Това е огромно постижение... А аз седя на брега на вълшебното море, което черпи енергията си от митичния Атон и се опитвам да съм щастлива и доволна от резултатите на невероятните ни момичета и треньори... Опитвам се, защото грозната истина е, че не съм... Не съм, защото знам какво можем, а какво показахме.

Моята чаша цял живот е наполовина празна... Каква шега на Твореца...

Чета коментари и виждам, колко са щастливи хората от този голям успех на всичките ми прекрасни гимнастички, звънят ми по телефона да ме поздравяват от България, самият Красен Кралев два пъти ми звъня да ме поздрави за големия успех, а аз се хвърлих в хладните води на морето да успокоя страстите, защото исках много повече.. Ужас... Пиша това и усещам, колко е абсурдно да пиша тези редове, а не да преливам от щастие... Защото трябва, наистина трябва да съм щастлива... Това е толкова голям успех.

Да! Истината е, че и при ансамбъла, и при Катрин, и при девойките сме готови за повече. Но явно още не му е дошло времето. Търпение и работа... Любов и отдаденост...

Слушам вълните, пиша тези редове, поглеждам мъдрия Атон и виждам как ми се усмихва закачливо и шепне: “Ама, че орисия имаш, все да ти е наполовина празна чашата...” А аз му отговарям: Прокоба ли е това, кажи ми?!

Погледнах го с очакване.

Той прегърна една вълна, прошепна и нещо и я плъзна по спокойната повърхност на морето към мен. Зачаках я с вълнение. Тя се приближаваше и преди да се разбие в брега пред мен ми каза: “Величественият Атон ми каза да ти предам, че сама трябва да разбереш, дали това, че чашата ти е все наполовина празна е прокоба или благословия...”

Погледнах го... и разбрах, че едва ли някога ще разбера истината за моята Чаша, но със сигурност разбрах, че имам най-прекрасните гимнастички, треньори и съдии на света, с които се гордея много и които много, много обичам!

Щастлива съм...

Наистина...

Честна дума!??

Благодаря ти, Атон??

От фейсбук