Смесената комисия зацикли на Гоце Делчев, историци очакват нови “мини”

Българските и македонските учени постигнаха съгласие за античната история, но остават различията около делото и личността на Гоце Делчев. Това съобщиха от смесената комисия за решаване на споровете за миналото.

България не е съгласна с една от предложените от Скопие дати за съвместно честване на паметта на Гоце Делчев - 7 октомври. На тази дата през 1946 г. останките му са предадени от комунистическия режим в София на Скопие, тогава част от Югославия.

Предложението предизвика и реакцията на висши политици у нас. Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов се възмути, че Скопие използва България, за да “си прокара политиката за НАТО и ЕС”

Външният ни министър Екатерина Захариева пък каза, че от Северна Македония „не искаме нищо повече от истината".

Пред БНТ проф. Кирил Топалов, член на комисията от българска страна, внесе повече светлина около състоялите се обсъждания. Според проф. Топалов е парадокс спорът за произхода на Гоце Делчев, който се самопределя като българин, но съвременните македонисти оспорват тези факти. Историкът даде и пример с идеолога и организатор на антибългарските репресии в Македония след Втората световна война Лазар Кулишевски, който също признава, че Делчев е българин.

"През 1946 г. - годината, в която България предоставя костите на Гоце на Македония, Кулишевски казва, че Гоце Делчев е един българин без значение за освободителните борби. Дори той - кръволокът на ликвидирането на българското съзнание там, не е допускал, че може да се стигне до такава фалшификация, че Гоце Делчев да бъде тотално откъснат от връзката си с България", каза проф. Топалов.

И наистина Гоце Делчев винаги се е наричал българин и се е борил за българска кауза на Македония. Той е роден в екзархийско селище - Кукуш, учил е в екзархийско българско училище. Бил е учител 2-3 пъти в Щип, в Банско, където е преподавал български език и литература.

Ученият, който е и наш посланик във Ватикана, разказа и за начина на водене на дебатите в междудържавната комисия.

"Представителите на Северна Македония не отговарят конкретно на фактите, предоставени им от българските историци на заседанията на българо-македонската комисия за изясняване на общите въпроси. Те нямат доказателства, използват словесна атака. Понякога

заставаш като

пред стена,

от която думите ти се връщат", описа преговорите той.

Ясно е, че македонците приемат въпроса за революционера за атака срещу основополагащия мит на националната си доктрина. В същото време според изявления на представителите на Северна Македония спорът е друг и на този етап изобщо не става дума за националната идентичност на Гоце Делчев.

На 17 юни в интервю за македонската телевизия "Алфа" проф. Драги Георгиев, съпредседател от македонска страна на комисията, каза:

"Гоце остава в историята на Македония, Гоце е най-големият ни национален герой, Гоце е в основата на македонската държавотворност - от тези работи ние не можем да се откажем и да погазим нашата история. Същината на работата на комисията не е да определя идентитета на Гоце, който по-нататък ще бъде тема и дилема за

много дискусии

и разправии

за историците и в България, и в Македония. Работата на комисията е да намери значението - какво е важно за българския и какво за нашия народ, и ако успеем, да намерим едно общо значение на тази личност, което да ни свързва. Според мене това е най-важното. И всяка дискусия за идентитета на Гоце, мисля, е пагубна за комисията. (...) Все още разговаряме за Гоце Делчев - той ще бъде тема и през септември и в този аспект мисляq че все още има перспектива да се постигне един общ заключителен текст, който ще отрази и македонските исторически традиции, и българските, и да се намери едно решение, което би било безболезнено и за двете страни."

София не може да реагира драстично и да затвори пътя на Македония към Европейския съюз, каза още проф. Кирил Топалов. Но дали наистина е така? Ако този спор се задълбочи, не е ли напълно възможно европейската перспектива на западните ни съседи да се отдалечи неимоверно във времето?

Независимо какъв ще е изходът от работата на комисията, за всички е ясно, че за остарял национализъм няма място в Европейския съюз. Възможно е, ако комисията не постигне напредък по спорните въпроси в това да няма нищо фатално. Още повече че нейните решения не само не са обвързани със срокове, а и нямат нужния задължителен характер. До голяма степен обаче се знае какво ще се случи в Македония, ако страната не получи желаната дата за преговори с ЕС - тя ще продължи да бъде бедна и корумпирана.

И за съжаление, въпреки огромния напредък в отношенията със съседите си някои среди в Република Северна Македония и през последните години показват, че все още се придържа към

реторика, която

е доказано катастрофална

Като повечето държави на Балканите Северна Македония и Албания, макар да станаха кандидати за членство, години наред не влизаха в плановете на ЕС точно заради тези проблеми. И основната причина е, че демокрацията им действително не отговаря напълно на стандартите на съюза. Вероятно заради това на заседанието на външните министри на ЕС в Люксембург от 18 юни страните членки не успяха да се споразумеят за дата за започване на преговори със Северна Македония и Албания и отложиха решаването на въпроса за октомври.

Но колкото и трудна да е работата на членовете на смесената комисия, все пак вече има и прецеденти, които са добра основа за постигане на съгласие и в бъдеще. Досега официалната история на западните ни съседи обявяваше цар Самуил за владетел на Македония, но при преговорите се постигна признание, че цар Самуил е легитимен представител на българското царство. Въпреки това нашите историци са по-скоро скептични за намирането на

решение по най-спорните въпроси

"За Античността и Средновековието мисля, че и от двете страни вече са направени компромиси - обяснява доц. д-р Георги Николов, зам.-председател на Македонския научен институт, пред "168 часа". - Но ако там са постигнати някакви компромиси, сега стигаме до един момент, когато компромиси не могат да се постигнат. Трябва да се каже истината и тази истина не може да има две лица.

Ние, историците, категорично се опираме на историческите извори, а в тях самият Георги Николов Делчев се пише, смята се българин. Писмата са му на български език, учи в българско военно училище, става български офицер и т. н. Струва ми се, че спорът ще се задълбочи, защото в последните няколко дни се забелязва една

нарастваща агресивност в медиите в Скопие,

отново на антибългарска основа. И ако те смятат, че ние като една добра майка само ще се грижим за тях, а те ще бъдат немирните деца на Балканите и ще правят каквото си искат, това очевидно не трябва да се допуска. Ситуацията в момента е, че ние ги смятаме за наши братя, а те ни смятат за врагове – ето това е разликата."

"Специално за историята на средните векове възникват някои въпроси – нашите колеги от Македония се противопоставят на споразуменията, които са постигнати досега. Например това, което се е постигнало за цар Самуил, в известна степен е както отстъпление от тяхна страна, така има и известни компромиси от наша страна, защото не само трябваше да се каже, че Самуил е български цар, а да се каже, че той е и българин по произход, както се смятат и неговите потомци. Да се каже, че Климент Охридски е бил там епископ, но на Българската църква."

По мнението на историка това, около което могат да се обединят членовете на комисията по въпроса за Гоце Делчев, е да се разглежда неговата дейност и да се разбере какво е правил този човек:

"Къде се е родил, какво е учил, какво е писал. И ако бях на мястото на комисията, бих поискал да се публикуват, включително и тези документи, които са предадени от България на Скопие – архива.

Да се публикуват

в оригинал,

а не да се превеждат на “македонски” и това да стане достояние на македонската общественост. Защото ние много добре знаем какво пише там и отдавна има факсимилета на тези документи."

Според доц. Николов нашата страна също има историческа вина да се стигне до абсурдната ситуация. През 1946 г. не само че са върнати костите на Гоце Делчев, които с огромни усилия са били спасени и са се съхранявали в Македонския научен институт в София, но и целият архив е бил отнесен с камиони в Скопие. А сега същите тези документи се манипулират в Скопие и някои от тях остават недостъпни за българските историци и до наши дни.

Проблемът е, че дори да се преодолеят споровете около Гоце Делчев, може да се очакват още много препъникамъни.

"Няма да бъде лесно, тъй като се очертават още много подобни “мини” - обяснява доц. Георги Николов. - Ако погледнем хората на перото например - превеждат Димитър Талев и се редактира,

превеждат стиховете на Вапцаров

и се редактират. Паметниците на наши творци стоят на Вардар и кръщават улици на тях, в което няма нищо лошо, но лошото е, че отричат, че те са българи..."

В тази връзка може би за да видим решението на подобни трудни въпроси, е най-добре да си припомним думите на самия революционер. В свое писмо до Никола Малешевски от София на 5 януари 1899 г. Гоце Делчев пише:

“Отцепленията и разцепленията никак да не плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същето да направим и с другите лица? Пък имаме заето и нещо от гръцките болести, а именно - колко глави, толкоз капитани. Пустата му слава!... Всеки иска да блесне, па не знае фалшът и на тоя блесък.”