Те поне ще управляват държавата като частен бизнес

Тъмен облак е надвиснал над държавата – щом се отрежат парите на партиите, властта ще попадна в ръцете на олигарсите. Ужас!

Но дали този ужас не е за предпочитане? Например Бойко Борисов подхвърли, че в Чехия управлявали олигарсите, страшно било. Отворих Евростат и какво да видя – Чехия е направо земен рай! Докато България е страната с най-високо неравенство в Европейския съюз, Чехия е една от трите най-егалитарни страни! Коефициентът “Джини”, който мери степента на неравенството, у нас се върти около 40, докато в Чехия е около 24. Другите две държави с подобен индекс са бившата половинка на Чехия – Словакия, както и бившата васалка на Сърбия – Словения. Явно и там олигарсите си разиграват коня.

Дайте ни такава олигархия, казвам аз. С две ръце ще гласувам за нея!

А, забравих да спомена, че брутният национален доход (БНД) на глава от населението в Чехия е близо 25 хиляди евро, докато у нас е малко над 15 хиляди евро. Застрашените от бедност в България са 22 на сто от населението, докато в Чехия са 9 на сто, много по-малко от всички други европейски държави!

Стиснат в лапите на олигархията, нещастният чех се радва на 10 пъти по-добро здравеопазване, пенсии и всякакви публични услуги. Когато България си приватизира електроразпространението, чешката държавна компания дойде тук и купи половината, та да има повече пари за своите пенсионери.

Затова повтарям - дайте ни я тази олигархия! На ръце ще я носим и ще й палим свещички за здраве и дълъг живот!

Колко всъщност са олигарсите в България?

Едва ли в тази категория могат да попаднат повече от 5-6 човека, една шепа хора. Но още по-важното е, че останалите дребни милионери зависят от тях.

А колко са членовете на партийната Каста? Не по-малко от 100 000 и всички до един драпат да станат олигарси. Те вземат дан от бизнеса, от бюджета, от европейските субсидии, от чуждите инвеститори и няма сила на този свят, която може да ги удари през пръстите. А, и да не забравяме – те продават депутатски и други избираеми места на олигарсите. Всичко това са излишни разходи, които добрият стопанин би спестил.

Ако млад човек иска да стане милионер сега и веднага, той има 2 избора – или мафията, или политиката. В честния частен бизнес шансовете са нищожни. Виж, ако чрез партийната кариера станеш я главен архитект на голям град, я шеф на митница, я поне шеф на тотото, утре спокойно може да си купиш някое гръцко островче и да го напълниш с манекенки по монокини.

Ако тази

стохилядна Каста мине на пряко подчинение

на 5-6 олигарси, социалният й статут ще се промени от реален суверен на държавата в служебна прослойка – ще спре да е Каста. Членовете й ще бъдат третирани като служители в частно предприятие и чорбаджията ще внимава дали идват навреме на работа, дали я вършат съвестно и най-вече дали не го крадат.

А и редиците на тази бивша Каста ще намалеят поне наполовина. Държавата ще получи много по-ефективно управление и поне 5-10 милиарда допълнително за пенсии, здравеопазване, образование и футбол.

Ако 5-6 български милиардери вземат всички важни решения за държавата, те ще гледат на нея като на своя. И ще бъдат съвестни стопани. Ще държат тя да бъде силна и самостоятелна, да не се разграбва, да има ред и законност, а и населението да е доволно, за да бракониерства дивеча в големите имения. Всичко ще е като в частна компания или като в монархия.

Но когато 100 000 членове на Кастата се състезават кой по-бързо нещо да прилапа, много ясно, че хаосът е неизбежен. В живота на един наш бюрократ

най-светлото бъдеще е да служи на друга държава

Така той може да направи кариера в международна институция или фондация, да стане евродепутат, еврокомисар, външен министър или специален пратеник на ООН.

Продай си националния задник - и задникът ти влиза в глобалния елит!

Но ако 5-6 олигарси гледат на бюрокрацията като на своя фирма, просто няма да имаш задник за продаване.

И не ме разбирайте погрешно – аз съм лют радетел за истинската демокрация. Както знаете, изписал съм над 1000 статии за истинските избори, т. е. мажоритарния вот.

Както и за истинските референдуми. Бих си дал дясната ръка, ако можеше България да получи демокрация като в Швейцария, Англия или поне Франция. Уви – у нас демокрацията е само етикет върху кутия със съвсем друга стока.

Какво по-ясно доказателство от референдума на Слави? Над половината избиратели гласуваха и взеха едни решения с много категорично мнозинство. После Кастата си изтри с тези решения задника. И както напоследък се разбра – не само че не си свали субсидията от 11 лева на 1 лев за всеки глас, както реши ужким суверенът, но и си е добавила още по 2 лева отгоре на това, което сама си бе изгласувала!

Не парите са толкова важни, важна е наглостта,

която може да си позволи само един средновековен барон или херцог. Кой тогава е суверен, народът? Глупости – много ясно, че истинският суверен е Кастата.

На пръв поглед Кастата не е единна, тя води война помежду си за симпатиите на народа. Но ако се вгледаме по-внимателно, какво виждаме? В нея текат процеси на обединение и консолидация. Например ДПС и без това латентно си сътрудничи с ГЕРБ, но след евроизборите излезе с официална позиция за обединяване на партиите в едно единно национално управление. В БСП пък опозицията срещу Корнелия има точно същата амбиция - единение с ГЕРБ. Това е детската мечта на всички по-малки партии – минат ли бариерата – коалиция с ГЕРБ. Кастата се стреми да се консолидира, за да сведе рисковете до минимум и всеки да вземе своя справедлив дял от плячката.

Същото става и в ЕС. Досега управляваше животното с двата гърба, утре ще видим тройна коалиция, после ще е четворна и така нататък, докато се възстанови Великата римска империя на онзи Карл, който говорил немски само с конете си.

Доколкото разбирам, Бойко Борисов говори на български с кучетата си, така че е патриот. По-важното е, че вече овладя своята част от Кастата и я превърна в послушна машина, подобна на кучешки впряг. Затова и постоянно печели избори.