Футболът ни е дрипав и корумпиран, но какво да кажем за англичаните, които надменно подминаха убийството на запалянкото Венцислав Маргинов

Чистосърдечно си признавам, че години наред набивам в собствената си глава и в главите на околните, ако ми се удаде възможност, идеята, че българският футбол е заседнал на дъното на пресъхнал кладенец. И не драпа да изпълзи нагоре, а упорито копае във влажната земя, за да се закопае веднъж завинаги.

Със сигурност това не е някакво научно откритие, с което ще бъде изненадана онази част от народа, която продължава да се интересува от случващото се по българските терени. И все пак в последно време у нас и по света се случват събития, които да ни накарат да се запитаме наистина ли сме най-зле, или просто сме твърде кресливи?

Замислете се, че притежаваме склонността да драматизираме. Всяка случка у нас се раздува, преекспонира, гримира в тъмни тонове, за да има по-голям ефект. В спорта по традиция е най-лесно да раздуваме балони и да ги пукаме с оглушителен трясък. Всяка победа героизира, а всяка загуба демонизира главните действащи лица на пистата, корта или футболния терен.

Спомнете си как се движеше кривата на народната любов, насочена към Григор Димитров. Когато Гришо спечели финалния Мастърс в Лондон, графиката приличаше на сърдечния ритъм на превъзбуден тийнейджър, случайно попаднал в имението на покойния Хю Хефнър. Тази година със загубите дойде и жестоко разочарование, прокарало път и на безсмисления хейт.

Направете си труда някой път да прочетете коментарите под новина за неуспех на Димитров. Там наистина е страшно. Хора, които се разхождат сред нас и дават вид да са нормални, сипят толкова злоба и жлъч, че свят да ти се завие. Така е и във футбола, където хроничните неуспехи са идеален повод за развихрянето на отрицателните емоции сред феновете.

В момента най-популярният спорт у нас се бори за оцеляването си. Да вземем например националния отбор. След последните два мача ситуацията изглежда критична. Останахме без шансове за европейско първенство доста преди да са свършили квалификациите, а много от избраниците на Красимир Балъков доказаха, че не стават за държавния тим. По-лошото е, че няма кой да ги замести. Сега битката ще е да не завършим на последно място в квалификационната група, което не ни се е случвало от много, много години.

Да се разходим и по трибуните. Там също е голяма трагедия, след като онзи ден феновете на Косово категорично надвикаха българските запалянковци. Но все пак хората продължават да ходят на мач, ако има поне минимална надежда за успех на любимия отбор.

И понеже още сме на трибуните, да кажем няколко думи за националния стадион. Зле разположен е в центъра на София, овехтял е и има козирка само над сектор "А".

Пак не можеш да кажеш - ето това е дъното, защото по света със сигурност има други национални стадиони, които са в по-лоша форма, но и за хвалба не сме. Повечето от съседите ни се уредиха с модерни съоръжения за чудо и приказ. Македонците например се гордеят със своето бижу "Филип Втори" за 60 млн. евро. В Румъния спокойно приемат мачове на най-високо ниво на своя четиризвезден "Арена Насионал". В Грузия и Естония също строят нови стадиони, на които мачът да не е приключение, а удоволствие.

За националния отбор и стадион обаче или добро, или нищо. По-лесно ще е да изсипем огън и жупел върху клубния футбол. Във всички международни класации сме на първо място по корумпираност. Бившият собственик на "Беласица" Костадин Хаджииванов дълги години беше сочен за един от лидерите на черното тото в международен мащаб. По-лошото е, че пипалата на октопода задушават юношеския футбол и явно затова не успяваме да извадим заместници на Бербатов, Стилиян, Марто Петров и другите ни звезди от близкото минало.

Липсата на качество върви ръка за ръка с ширеща се простащина и безпросветност.

Всичко лъсва по време на мачовете в Европа, където нашите герои ръкомахат, псуват и ядат бой. Изключение прави "Лудогорец", който върви по друг път на развитие и вече е редовен участник в европейските клубни турнири. Шаблонно звучи, но една птичка пролет не прави.

И пак, уважаеми фенове, пак не сме на дъното. Там са англичаните. Да, правилно сте прочели. В калта са прехвалените островитяни с уж най-елитното, скъпоплатено и сигурно първенство в света. От години проглушават ушите на света с рефрена: "Елате на стадиона с жената, децата и внуците, защото тук нищо не ви застрашава." Голяма лъжа!

Българин беше убит от футболни гамени само защото подкрепя каузата на противниковия отбор. 51-годишният Венцислав Маргинов се прости с живота си заради "прегрешението си" да подкрепя каузата на "Ливърпул". Всичко свършва за секунди и не може да бъде върнато назад. Венци го няма на този свят, а близките му ще трябва да се научат да живеят с мъката.

Престъплението е изключително жестоко, но някак си не предизвика особен интерес на Острова. Английските медии го отбелязаха и продължиха напред. Само си представете какъв отзвук щеше да има този случай на родна земя. А сега се опитайте да предположите колко мащабна щеше да е истерията, ако жертвата беше гост от Англия.

Там, на Запад, регистрират подобни случки и бързат да препуснат напред към излъскването на безупречния си имидж пред света.

Убийството на Маргинов не се връзва с рекламата: "Най-добри сме и сме най-безопасни". Машината е твърде голяма и твърде печеливша, за да се разклати от една жертва.

Ние сме дрипави, корумпирани и изостанали. Но поне продължаваме да чувстваме. И затова убийството на запалянко от други ултраси щеше да ни разтърси и да предизвика обществен смут. Което щеше да доведе след себе си нова порция самобичуване от рода: "Най-зле сме, да бягаме в чужбина". Ами не, зле сме, но и навън не винаги е по-добре. По-добре да не бягаме, а да се опитаме да си го направим по-хубаво.