Политиците крият – има много по-добър

начин да гласуваме на евроизбори!

Що ви трябваше, политици мъдри, да махате веселия фактор 15/15 от преференциалния вот? Така поне народът се забавляваше. Без тези шегички на случайността изведнъж лъсна грозното лице на лютите вътрешнопартийни ръфания. Струваше ли си?

Само един човек стана депутат чрез преференциите - режисьорът Андрей Слабаков. Той е много известен от телевизионните светски седенки, но какво общо има с политиката? Нищо, просто е симпатичен. Освен тютюнопушенето не се знае да има някаква кауза.

Но като се замисли човек, главното политическо постижение на патриотите у нас са шатрите за пушачи пред ресторантите. Защо и той като евродепутат да не се опита

да опъне една

такава шатра

пред

Европарламента?

Тъй де, и пушачите са хора. Сега ги набутват в едни малки будки с вентилатори, където хващат клаустрофобия.

Истинската война на преференциите се разрази в БСП и какво постигна? Нищо на квадрат, само скандалът се умножи по себе си.

Ако сложиш една чавка на Станишев, значи хвърляш камък по Нинова. Ако я дадеш на Йончева, значи си за Нинова. А ако удариш едно рамо на Велизар Енчев, значи

всички са

маскари и

да ходят

да търкалят

аспиринчета

По принцип самата дума “преференция” означава предпочитание, положителен избор. Но много хора използваха предпочитанието, за да препънат някой по-преден.

Де юре те гласуваха “за”, но де факто казаха “против”. Едни искаха да изместят Иво Христов със Станишев, други – Станишев с Велизар Енчев, а трети – просто да объркат подреждането.

Това “да”, което означава “не”, води до когнитивен дисонанс. За да се възстанови връзката между словото и смисъла,

редно е

да се въведе и

антипреференция

- “този не го ща”

Така избирателят ще може да дава и предпочитания, и червени картони.

Ако някой получи 5 процента червени картони, отива в дъното на списъка. Ако получи 5 процента преференции и 5 процента антипреференции, остава си, където е.

Както добре знаем, целта на преференциалния вот е да се замажат очите на населението, което пали свещички в храма за чист и свят мажоритарен вот. И за да мине шашмата, говорещите глави започнаха да наричат преференцията “мажоритарен елемент”.

И до днес използват тази напълно фалшифицирана дума, макар че 100 пъти вече обяснявам – “мажоритарен” означава “с мнозинство”. 5 процента от 5,88% за дадена партия не е никакво национално мнозинство, това просто показва, че човекът има много братовчеди.

Например при тези мижави 1 954 291 гласа, които бяха подадени за партии или отделни ентусиасти този път, цената на един мандат би трябвало да е около 115 хиляди гласа (да речем, че като махнем похабените, тя пада до 107 хиляди).

Но пък Слабаков

от ВМРО става

депутат заради

едва 9425

преференции

Кое му е мажоритарното? В листата на ГЕРБ Лиляна Павлова има цели 27 313 преференции, но това се оказва недостатъчно, защото е под 5% от вота за партията. В листата на БСП пък Велизар Енчев има 20 986, но и това не стига. Ето още една аномалия на тези преференции - малкото е много, но многото е малко.

Всъщност това е аномалия в аномалията. По-малката аномалия е, че Слабаков влиза с 9 хиляди, а Лиляна и Велизар не влизат с 27 и 21 хиляди. По-голямата е, че ВМРО получава втори мандат с едва 29 хиляди гласа остатък над 115-те хиляди, колкото би трябвало да струва тази стока.

То е все едно да си купувате автомобил за 40 хиляди лева, да платитите с банкнота от 50 хиляди, но поради липсата на дребни да ви дадат два автомобила!

И пак повтарям, нямам нищо против Слабаков, симпатичен е на всички и вероятно с нищо не е по-лош от другите, само не е ясно за какво ще се бори в Брюксел.

Но може би греша - самият Европарламент, който няма законодателни функции, е едно голямо риалити шоу.

Ще кажете – разбираме това, но как иначе да си избираме евродепутатите? Нали Брюксел не позволява никакъв мажоритарен вот за евроизборите?

Така е, но има и друг вот, който Брюксел разрешава, но у нас политолозите го пазят в дълбока тайна. Става дума за така наречения единичен прехвърляем вот (single transferablle vote), в който

не се гласува за

партии и листи, а

за конкретни

личности

Освен това Брюксел не възразява страната да се раздели на 4 избирателни района. Възможни са различни конфигурации според населението – 4-4-4-5, 4-5-5-3 и така нататък. Великобритания например бе разделена на 12 района, а мандатите в тях варираха от 3 до 10. Системата “единичен прехвърляем вот” бе използвана в Северна Ирландия.

Какво означава “единичен прехвърляем вот”?

Да речем, че в един район има 4 мандата и неизвестен брой кандидати. Всеки избирател получава бюлетина с целия списък. На нея той отбелязва своя първи избор, но освен това посочва на кого прехвърля вота си, ако първият отпадне.

И така – ако някой кандидат събере 50 процента плюс един от раз, значи е избран. Ако не, най-долният се елиминира, а подадените за него бюлетини се преразпределят според втория избор в тях.

И като останат 4, те стават депутати. Така вотът е изцяло персонален, гласува се само за личност, но резултатът е пропорционален и Брюксел го разрешава.

Разбира се, зад личностите стоят партиите, но така е и при мажоритарния вот.

Вместо поне да разделят страната на райони, нашите чорбаджии решиха да предлагат единни национални листи. Така създадоха единна йерархична пирамида, а най-отгоре е София.

Местните хора гледат отдолу и скърцат със зъби. Получава се велико отчуждение, алиенация. Чудно ли е, че са гласували едва 2 милиона?

Кризата в

избирателната

активност се

развива два пъти

по-бързо от

демографската

криза!

Другият проблем е голямата скука. Йончева създаде впечатлението, че отива в Брюксел, за да спре асансьора на Цветанов. Листата на ГЕРБ пък замая народа с най-бюрократичните евроклишета. ДПС първо приспа електората си върху отоманката, но след изборите го събуди със студен душ - първите двама в листата се отказаха от евродепутатството. А тъкмо те двамата събраха и най-много преференции!

Но пък в листата на ДПС се забелязва здрава ръка – преференциите на първите 9 намаляват по низходящ ред и никой никого не изпреварва! Явно в тази партия знаят как да работят с хората.