10 конкретни евроидеи, които левите сили не се сетиха да използват в кампанията

Основният извод от евроизборите е, че духът на Тато пак победи призрака на Луканов.

Това е така, защото ГЕРБ е наследил волята на Тодор Живков за власт, както и методите на “демократическия централизъм” – пълен централизъм в условията на демокрация. ГЕРБ е БКП минус социализма.

И обратното, Луканов наложи в БСП лошия навик да се отказва от властта или да търси с кого да я сподели. 30 години все това. Дори когато народът поднесе властта на тепсия и моли: “Вземи я, вземи я!”, столетницата бута назад – “Не я ща, не я ща! Махнете от мен това непосилно бреме!”

Партия, която не иска

властта, е нещо

като бройлер –

хем е птица, хем не лети. И като ходи, пада.

Сега пак видяхме същия сценарий. По едно време Корнелия Нинова май успя да надуе победоносен балон, но възникна духът на Луканов, въплътен в Станишев, за да го боцне с карфицата. Част от соцръководството се напъна да изпрати Станишев евродепутат пряко волята на началството, а друга част – да изолира “чуждите тела” Иво Христов и Елена Йончева и всички се нахъсиха за бой с преференции.

Винаги съм казвал и писал, че тези преференции ще изпокарат партиите вътрешно. За здрави йерархични пирамиди като ГЕРБ или ДПС това не е проблем – там преференциите са забранени. Но в хлабави организации от рода на БСП това води до публичен раздор и гони избирателя.

На евроизборите е допустима и съвсем друга система.

Първо, страната може да се раздели на 4 района, три по 4 мандата и един с 5. И второ, в тях може да се приложи т. нар. единичен прехвърляем вот (Single Transferable Vote), при който не се гласува за листи, а за конкретен човек. И резултатът пак се брои за пропорционален, а не мажоритарен. Това е 100 пъти по-честна система, която би сплотила партия като БСП. Но БСП си скъса шансовете за победа още когато се обяви срещу мажоритарния вот и с това застана срещу народа.

Но да се върнем на темата. Щом вътрешната опозиция пренареди листата против волята на Нинова, прогнозните проценти се сринаха от плюс 1 на минус 4,5 спрямо основния душманин. В момента, в който пиша тези редове, резултатите все още не са окончателни, но най-интересното ще бъдат преференциите – кой кого ще пререди?

Сега се надига вълна за оставката на Нинова. Но нека не забравяме, че на евроизборите през 2014 година БСП взе едва 19 процента. Махнете Нинова и пак ще ударите дъното. Кого ще сложите? Гергов, Миков, Станишев?

Така че язък за “апартаментгейта”, къщите за гости и цялото нагнетяване на пържен антикорупционен въздух. Изгърмяха се нахалост, а можеха да влязат в работа на други избори.

Борбата с корупцията

според мен не е добра

пропагандна линия

за едни евроизбори, освен ако не извадим апартаментите на Юнкер, Туск и другите началници. Така човек тръгва към Брюксел със задника напред, втренчен в домашните си бъркотии.

Може даже да се каже, че тъкмо тези обвинения дадоха възможност на Бойко Борисов да направи реклама на ГЕРБ. Набедените сами си подадоха оставките, посипаха си главите с пепел и се скриха. Явно организацията е желязна. Заслужава доверие. Същото бе и при Тато, демократически централизъм!

Исторически шедьовър бе присъединяването на СДС към ГЕРБ чрез евродепутата Александър Йорданов. Така блудните синове се върнаха при своя създател и той ги помилва по главата, защото е добър.

В същото време БСП се разсея и допусна да му отмъкнат табелката “Коалиция за България”. Но едва ли крадецът има вина за неуспеха, тъй като на миналите евроизбори без чуждата табелка АБВ се представи по-добре.

От години мъдрите глави обвиняват избирателя, че

на евроизборите не

гласувал по европейските

проблеми,

а за вътрешнобългарските.

Това е факт, но нима избирателят е виновен? Проблемите на България с Европейския съюз не са достатъчно разработени в големите партии, не са внесени в съзнанието на избирателя и затова той си гласува по навик. Патриотите, които би трябвало да са евроскептици, се сринаха. Остана само Ангел Джамбазки, който заслужава похвала за принципност и постоянство.

Новите пропагандни тези на партиите не се измислят месец - два преди изборите, а се градят упорито години наред, понякога с десетилетия. Да атакуваш противника за корупция, е лесно, джаста-праста. Но да посадиш в главата на избирателя нова идея и да я отгледаш като добър градинар, изисква стратегическо мислене и талантливи пропагандисти, а не тролове.

Програмата на ГЕРБ е на принципа за “светлото бъдеще” – таблички за маркетингова презентация. Увлечена в апартаментгейта, БСП не се сети да я атакува, а имаше за какво.

Програмата на БСП пък критикува европейския неолиберализъм, но така и не успя да изгради мащабна пропагандна кампания около тази критика.

Твърде много са купешките

абстракции в нея, няма

конкретика

Понеже искам да помогна, ето 10 съвсем прости и конкретни идеи, които май липсваха в програмите на всички партии:

1. Европарламентът да си довърши сградата. Сега изглежда като алегория на Вавилонската кула и май натам върви.

2. ЕС няма разбираема конституция. Лисабонският договор е огромен бюрократичен документ, който иска да му посветиш няколко години. Проста кауза – ясна и конкретна европейска конституция в 10 страници, максимум 20.

3. ЕС няма парламент – това, за което гласуваме, няма законодателни функции. Нека Европарламентът стане истински парламент.

5. ЕС е с раздута свръхбюрокрация - да се намали наполовина. И да спре да бълва директиви за щяло и нещяло, внасяйки хаос в държавите.

6. ЕС няма нужда от 2 столици – и Брюксел, и Страсбург, а и доста офиси в Люксембург. Ако се прибере само в Брюксел, това ще спести милиарди за подпомагане на къщите за гости. Пардон, за научно-техническия прогрес.

7. ЕС трябва да стане истинска демокрация. Например задължителни референдуми по всички важни въпроси. Редно е президентът и председателят на Европейската комисия да се избират от всички избиратели на континента, а комисарите – в своите държави. Не е зле и да се промени избирателната система, защото днешната не е демократична. По-горе стана дума, че Европарламентът трябва стане истински парламент, защото няма ли парламент – няма и демокрация.

8. Да се премахнат данъчните убежища – иначе не може да става дума за каквато и да било лява политика, прогресивно облагане, борба с неравенството и другите там екстри. Днес едрите компании и милионерите не плащат никакви данъци, защото си формират счетоводно печалбите в офшорките. Докато е така, цялата “лява” програма, която виждаме в сайта и на БСП, и на ПЕС, ще си остане сън на сляпата кобила.

9. Разделяне на спестовните банки от инвестиционните, както бе през ХХ век.

10. Данък “Тобин” върху трансакциите, който би ограничил високоскоростната търговия с акции и деривати. И в същото време би създал достатъчно приходи, за да се субсидират бедните, образованието или екологичните мерки.

Всичко това са конкретни идеи, които вече са повдигани и от леви, и от десни политици в Европа. Повдигани са дори и от папата.

Анализът е от "24 часа"