На тези избори водачът не е защитен 

Тази неделя е важно, освен да отидем на църква, да минем и през тъмната стаичка, за да изберем Европарламента. Не си и помисляйте, че не е важно.

Да знаете само колко хора мечтаят за тази привилегия. С 41% са се увеличили за година желаещите граждани на трети страни да пребивават в ЕС. Повтарям - да пребивават. За 1 г. само България е издала 51 000 разрешения. Представете си колко милиони хора по света мечтаят да са граждани на Евросъюза. И за правото да гласуват за Европарламента, което вие може би не зачитате и приемате за даденост.

Да не забравяме, че ние получаваме 4 пъти повече средства от европейския бюджет, отколкото е нашата вноска. Че пътуваме и сме равноправни на останалите 500 милиона граждани на съюза. Че говорим по телефона от територията на цялата общност на тарифи, все едно сме си вкъщи. И ние сме си. Ключовото е именно това - навсякъде в Евросъюза ние сме си у дома. Аз съм ЕС. И вие сте.

И нека не се вторачваме във факта, че заплатата на евродепутата е 8757 евро бруто или около 6400 евро нето. Толкова е и на Ханс, и на Франсоа. Нали не искаме да сме втора категория Европа? Освен това, ако пропускат гласувания, евродепутатите губят половината си надница.

И още нещо. Важно е не само да дадем гласа си, но и да отбелязваме преференции. За разлика от всички други избори, на тези водачът не е защитен. Тоест, ако не отбележите никаква преференция, а разчитате, че така автоматично преливате към него/нея - първи/първата в листата, това не е така. Така че, приятелски съвет - да действаме. За да не ни заобикалят събитията, а наистина да участваме в тях- да ги определяме, трансформираме, да ги придвижваме.

Това беше наистина приятелско завещание на седмицата. Бих го казала и на сина си.