Годишнината от инициативата за деца таланти на Людмила Живкова ще се празнува на 8 юни на Камбаните

2 500 деца от 77 страни се събират в София през август 1979 г. на първата Международна детска асамблея “Знаме на мира”.

40 години по-късно

някогашните деца

са вече в зряла възраст

“Ние сме асамблейци - казва известният журналист и тв продуцент Георги Тошев. - На асамблеята се запознах с Васко Василев - бъдещия световен цигулар, с Мариана Кацарова - правозащитничка и създателка на журналистическа награда на името на Анна Политковска, Даниел Спасов - народен певец и тв водещ, Милко Стоименов - преводач, Росица Лисичкова - бизнесдама, Сирма Бошнакова, която прави успешна кариера в Мюнхен, мексиканеца Габриел Родригес, когото по-късно срещнах в ООН...

Където и по света да съм ходил, все се срещах с човек, бил в България като асамблеец. Людмила Живкова прозря, че трябва да се инвестира в бъдещето, в децата, в чувството за космополитност. Този дух беше посят тогава. Идеята беше едно ново поколение да живее по други закони - че сме различни и единни заедно. Благодарен съм, че асамблеята ми се случи, тя формира моя светоглед. Тя ме убеди, че имам отговорност към другите и с другите можем да променяме този свят.

В камбанния звън

може да се крие

хармонията -

хармоничният звук, а не шум. Уви, днес грижата за децата е на последно място в дневния ред. Людмила Живкова се беше преборила и може би това ѝ коства живота, децата да са на първо място. Асамблеята ме научи, че всички сме едно! Повод да подадеш ръка. Асамблеята проповядваше философията на единството, тази на Рьорих, Дънов, Блаватска. Днес няма такива хора. Людмила Живкова го правеше и това, което направи, е видимо.”

Световните диригенти Ленард Бърнстейн и Херберт фон Караян и любимият на всички деца писател Джани Родари, Амаду Мхтар М’Боу - генерален директор на ЮНЕСКО, Естефания Алдаба-Лим – помощник генерален секретар и специален посланик на ООН, Светослав Николаевич Рьорих - руски художник, писател, поет, археолог, обществен деец, мистик, философ и просветител, Н.Пр. Дайсаку Икеда - японски дипломат философ, гостуват в България заради асамблеята. Приветствия пращат Курт Валдхайм - генерален секретар на ООН, папа Йоан Павел II, Нилам Санджива Реди - президент на Република Индия, Кармен Романо де Лопес Портильо - председателка на патронажа на Националната система за цялостно развитие на семейството, много други държавни глави и световни организации.

На нея са били и деца като 10-годишния тогава Искандер от Сомалия, дошъл от страна с глад и военен конфликт. Сега той е солист на Швейцарската опера.

На 8 юни от 10,30 часа на монумент Камбаните ще бъде отбелязана 40-тата годишнината от Асамблеята. Това ще е една от инициативите, но в рамките на 2019 г. предстоят още няколко събития.

Как започва всичко

На 21 декември 1976 г.по случай 20- годишнината от приемането на декларация на ООН за правата на детето общото събрание на организацията обявява 1979 г. за Международна година на детето.

България подкрепя това решение и по предложение на Людмила Живкова - министър на културата, започва организирането на първата Международна детска асамблея “Знаме на мира”.

Патрон на първата асамблея е Амаду Мхтар М’Боу - генерален директор на ЮНЕСКО.

През ноември 1978 г. на 20-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО той оценява асамблеята като една от най-крупните инициативи, свързани с Международната година на детето и подчертава, че “идеята за провеждането ѝ предлага на много деца, закърмени с различна култура, възможност да разберат, че независимо от различията съществува един общ език на братство и солидарност, който е залог и надежда в бъдещето”.

Асамблеята се ръководи от международен комитет, оглавен от Людмила Живкова.

През 1979 г. в Народното събрание се провежда и Първият световен детски парламент. Там е прието “Писмо обръщение” на децата участници в Международната детска асамблея „Знаме на мира” до децата от целия свят.

На 34-та сесия на Общото събрание на ООН “Писмото-обръщение” е разпространено като официален документ.

Генералния секретар на ООН тогава Курт Валдхайм подчертава, че “цялостното и ефективно реализиране на правата на децата и стимулирането на техните художествени заложби, на които Международната детска асамблея “Знаме на мира” отдели специално внимание, ще спомогне за обогатяването на всяко общество и всяка нация”.

Ето какво пише в

обръщение от

името на децата

“Ние чухме гласа на камбаните, изпратени за нашия празник. Ние разбрахме, ние знаем, че макар да сме още деца от 60 страни, от всички раси, от различни култури и народи - ние сме хора, събрани на земята, за да живеем и пътуваме към бъдещето заедно, и ние свидетестваме - красотата е в единството, радостта е в стремежа и възможността на бъдещето. Земята е обща, космическите лъчи озаряват вселенските простори и всеки може да ги отрази, слънцето е наше, на всички. Майки, бащи, чуйте ни”.

Идеята за асамблея “Знаме на мира” е “благословена” от Тодор Живков - тогава председател на Държавния съвет. През август 1979 г. той пише поздравление към участниците.

По време на Първата

асамблея е открит

монументът

“Знаме на мира”

На него са изложени камбани, подарени от децата от различните държави - участнички. 61 държави подаряват и растения за международния детски парк при монумента “Знаме на мира”.

Асамблеята предизвиква международен интерес, така че е решено тя да се провежда на всеки 3 години и България да бъде неин домакин.

“Измина веч една година

от нашта детска асамблея.

И песента все тъй напира

и бодра ще звучи за нея.

В нас гори единствена мечта

да звучи камбаненият ек

и нека нашта асамблея

да пребъде векове наред.”

Това наивно детско стихотворение от петокласничката Беатриче Н. Жадалова, участничка в първата Асамблея Знаме на мира получава Людмила Живкова в навечерието на 1980 г. И лично ѝ отговаря.

“Мила Беатриче,

Мислите и стремежите, които си изразила в стихове, са хубави.

Продължавай да пишеш стихове. Нека твоят талант се разгръща, защото българския народ и човечеството се нуждаят от смели, талантливи и образовани творци.

Целува те...

Писмо от Гилермо Накада – Лима:

“Скъпа г-жа Живкова,

Много ви благодаря за хубавата картичка. Ние всички си спомняме прекрасните дни в София миналата година. Аз никога няма да забравя най-топлото посрещане и гостоприемство по време на асамблеята.

Аз съм второкласник и съм на 7 години. За мен е удоволствие да ви изпратя няколко снимки, които майка ми ни направи.

Надявам се да Ви видя отново един ден.

Моля да поздравите всички български деца и да ми пишете.

Довиждане,

Гилермо Накада”

Двете детски писма доказват доколко лично Людмила Живкова е приемала идеята за детската асамблея “Знаме на мира”. Лично да отговаря, да общува с участниците, да се ангажира с техните съдби...

През септември 1980 г. в София се провежда среща на 214 млади творци от 89 страни. А в над 60 страни по света - концерти, изложби и конкурси за детско творчество.

През 1982 г. в София е изграден център “Знаме на мира”. В страни като Полша, Франция, Португалия, Белгия, Холандия, Австрия, Бразилия, Мексико, Япония, Индия са създадени национални центрове, обединяващи привърженици на “Знаме на мира”.

През 1982, 1985 и 1988 г. в София се провеждат още три международни детски асамблеи и четири срещи на децата от цял свят. В тях общо вземат участие над 1800 деца от 138 държави.

Девиз на международното движение “Знаме на мира” е “Единство, Творчество, Красота”. Движението няма политическа насоченост. Прието е като нова форма на дипломация и сътрудничество в името на мира.

Освен от ООН и ЮНЕСКО “Знаме на мира” е подкрепена и от УНИЦЕФ, ИНСЕА и други международни организации.

През 1990 г. се отменя по-нататъшното провеждане на асамблеите и център “Знаме на мира” е закрит.

През 1999 г. по повод двадесет годишнината от първата асамблея Евгения Живкова създава фондация “Людмила Живкова - Знаме на мира”.

Фондацията е правоприемник на идеите на Людмила Живкова за “Единство, Творчество и Красота”. Основен принцип на фондацията е, че всеки може да бъде творец в Асамблеята на мира.

Евгения Живкова припомни, че мястото на монумента е знаково.

“Когато създадох и възстанових “Знаме на мира”, мястото беше много посещавано от децата и имаха огромно желание да се включат в събитието, тъй като това е възможност те да изявят своя талант”, подчертава Живкова.

През годините фондацията е провела десет детски асамблеи, в които деца от всички краища на България изявяват своя талант чрез песни, танци и рисунки. Във всяко събитие са взели участие около четири хиляди деца от български и международни училища, придружавани от родители и учители.

Асамблеите са провеждани под патронажа на Георги Първанов (докато беше президент), Огнян Герджиков (по времето, когато е председател на 39-о НС), Сергей Станишев (докато бе премиер), Зорка Първанова и Кати Пардю (съпругата на тогавашния посланик на САЩ).

Днес на монумент

“Знаме на мира”

има над 107 камбани,

дарени от цял свят

Папа Йоан Павел II дари камбана при посещението си в България през 2002 г. Има камбана, дарена от първата жена космонавт - Валентина Терешкова, камбана на НАТО, камбана от първия и втория български космонавти - Георги Иванов и Александър Александров и техните европейски колеги, камбана на фондация “Людмила Живкова - Знаме на мира”, камбани от Индонезия, от “Лайънс клуб” - Италия, от Армения, от футболен клуб “Базел 1983” - Швейцария.

Самият монумент

е построен само

за 30 денонощия

Сега е публична държавна собственост, паметник на културата, стопанисва се от Националния учебен комплекс по култура - италианския лицей, Горна баня.

Сред инициативите на фондация “Людмила Живкова - Знаме на мира”, свързани с подкрепата и развитието на детското творчество, е “Академия Бъдещето на България” през 2002 г.

Тогава е създадена стена, на която се поставят имената на млади българи, получили международни отличия в сферата на изкуството, науката и спорта. Като гимнастичката Симона Пейчева, пианиста Ивайло Милушев, балерината Вихра Маджарова, Петя Неделчева - двукратна носителка на купа “Европа” по бадминтон, и математиците Калоян Славов и Добромир Рахнев, Албена Денкова и Максим Стависки - световни и европейски шампиони по фигурно пързаляне, Ивет Лалова - шампионка по лека атлетика, Ивайло Рисков - постижения в математика и информационните технологии, Станимир Рачев - за високи постижения в областта на физиката, цигуларката Мариана Димитрова, Кирил Стоянов - музикант ударни инструменти, световните шампиони по шахмат Антоанета Стефанова и Веселин Топалов, сумистът Калоян Махлянов - Котоошу, тенисистката Цветана Пиронкова, Радко Котев - математик, и Александра Жекова - световна и европейска шампионка по сноуборд.

През юни 2004 г. на монумента “Знаме на мира” е поставен и паметник на децата жертви на тероризъм. Изработен е от скулптора Крум Дамянов и е открит от тогавашния председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков.

Интервю

Искандер Туриаре от Сомалия, участник във втората асамблея:

"Когато бях овчарче" е първата българска

песен, която научих

Искандер от Сомалия участва във втората Асамблея през 1981 г. Тогава е на 10 години и пее на концерта в НДК. Пристига в България заедно с майка си, която моли те да останат в България, където Искандер да учи музика. Молбата им е приета и Искандар е приет в музикалното училище “Любомир Пипков” , после следва оперно пеене в Българската държавна консерватория. Пее в Софийската опера, ДМТ “Стефан Македонски”. Сега е солист на Швейцарската опера.

- Как стигнахте до асамблеята, г-н Туриаре?

- От малък майка ми насърчаваше моите детски опити да пея. И тъй като прабаба ми по майчина линия е била успешна оперна певица (колоратурно сопрано - пяла дори в Мариинския театър), явно аз съм наследил увлечението към пеенето. Често, когато имахме гости, тя ме караше и поощряваше да изпея “детския” си репертоар.

Тъй като в Сомалия нямаше много възможности за културни развлечения, на чужденците им оставаше само да си ходят на гости. Натрупах солиден “репертоар”. Скоро за мен научиха в Националното радио и ме поканиха да участвам в концерт по случай националният празник на Сомалия. Присъстваха много високопоставени гости - президентът на Сомалия, министри, посланици. След това заваляха покани за концерти.

По същото време на българските дипломатически мисии по света е била дадена задача да търсят даровити деца за участие в Международната детска асамблея “Знаме на мира”. Така с майка ми се свързаха от българското посолство и ни предложиха да дойдем в България за участие...

- Завързахте ли приятелства?

- Разбира се! Дори често да не се разбирахме помежду си (а и прикрепените преводачи не сколасваха да превеждат на всички), ние се разбирахме чрез езика на игрите, песните и танците... Децата никога не ги спира езиковата бариера! Сега не си спомням никого персонално, но навремето завързах много познанства.

- Имахте ли възможност да оценят таланта ви?

- По време на асамблеята имахме много участия. Тогава посетих за пръв път доста български градове, където имах съвместни участия с български детски хорове. Спомням си много ярко посещението в Плевен и Кюстендил. Завързах приятелство със “ Сребърните звънчета”. Доста време водихме кореспонденция с някои от тях. Дори тогава научих първата си българска песен “Когато бях овчарче...”, която изпълнявах с голям успех и предизвиквах умиление сред слушателите. Към това време репертоарът ми наброяваше 50-ина детски песни на руски, италиански, немски,сомалийски и български. Освен това, вдъхновен от прекрасния прием и неописуемото посрещане, направих

първите си опити

да композирам свои

песнички,

които бяха за асамблеята, за България и нейната история...

- Как ви посрещна България?

- България ни посрещна по начин, по който се посрещат според мен само посланици. Но ние всъщност си бяхме точно такива, макар да не го разбирахме отчетливо. Тъй като идвах от държава, в която се водеха военни действия и цареше глад и мизерия, благосъстоянието в България ме потресе. За мен беше немислимо, че може да влезеш в магазин за хранителни стоки и да си вземеш 3-4 литра прясно мляко, месо, салами и всичко друго наведнъж. Силно впечатление ми направи зеленината, чистотата. Возиха ни в автобуси и през прозорците виждах невероятни гледки, които в Сомалия нямаше как да видя. И до сега в спомените ми се е запечатала Долината на розите”.

Гледка от

друга галактика

за мен,

свикнал да гледа пясъци, изсъхнали палми и сухи чадъровидни акации... Дете, яло през последните месеци само ориз с минимално количество доматена заливка ( без месо) и варено просо за кокошки (в дни на празници се овкусяваше с олио и малко захар), изведнъж се оказа в рая...

А за отношението на организаторите и българите като цяло дори няма смисъл да говоря. Беше неописуемо...

- Какво мислите за Людмила Живкова?

- За мое и наше съжаление, ние не я заварихме жива, тъй като пристигнахме в България след нейната кончина.

Но духът ѝ

постоянно

присъстваше и

витаеше наоколо...

- Знам, че това участие в асамблеята е предопределило живота ви. Как?

- След края на “Асамблея-София' 81 ” майка ми я поканиха на среща с председателя на комитета за култура Георги Йорданов, който я попитал дали ни е харесало и дали не се нуждаем от още нещо. Тогава майка ми се престрашила да помоли за медицинска помощ за мен. Имах прогресиращо късогледство, причинено от фини пясъчни прашинки. Така попаднах в клиниката на проф. Константинов. И тъй като лечението изискваше по-дълъг период, ни предложиха да започна училищната година в България. Попитаха ни дали не искам да уча в Музикалното училище “Л. Пипков”. За мен това беше нещо от сферата на фантастиката. Така започнах в 3-и клас на СМУ, впоследствие го завърших с флейта и класическо пеене (пеене учих при Роза Митова, с която и до ден днешен поддържам връзка по телефона), след което продължих обучението си в ДМА “П. Владигеров” със специалност оперно пеене в класа на доц. Констанца Вачкова. И така от едно участие в такъв фантастичен форум аз и майка ми намерихме нашата втора родина, на която дължим толкова много. А начало сложи една голяма жена - Людмила Живкова. Нейната идея преобърна живота ми!

Това е накратко моята история. Станах българин, па макар и “ашладисан”, но българин! И се гордея с това!