Измислените вести и всичко, свързано с тях, трябва в много по-голяма степен да влязат в правосъдието, казва медийният експерт и университетски преподавател

Медията, пуснала новината, носи отговорността не защото я е генерирала, а защото не е била достатъчно бдителна

Във фейсбук ще останем малцина ветерани от това поколение.

Всяко ново поколение си търси нови комуникативни платформи и среди

Фейсбук и социалните мрежи няма да оцелеят дълго. Там е като в средновековен карнавал - ти си с маска и вече не си ти

За да няма рестрикции за журналистите, те не трябва да допускат фалшиви новини. Това е тяхната защита

- Г-н Лозанов, една скандално фалшива новина за смъртта на млад човек, син на известен бизнесмен, се разпространи мълниеносно тази сутрин (вчера - б.а.) в няколко сайта. Минути по-късно редакциите разбраха, че това е лъжа и отново я разпространиха с обяснението, че е фалшива новина. Защо се случва това, как си обяснявате и как оценявате подобни действия?

- Това е злосторство, престъпление, както може да хванеш някого на улицата и да го пребиеш. Това е форма на изключителна агресия, която върви обаче не през физическо действие, а през медията. Макар че спокойно може да има физически последици. За близките и за хората, които прочетат такава фалшива новина, тя може да има фатални последици.

Това трябва да се приравни към физическо посегателство върху човека. Защото то е такова. Предполагам, че се прави с такава цел -

за отмъщение, както би

пребил някого или както

би му запалил колата

- В този смисъл може ли една фалшива новина да е по-опасна от друга?

- Разбира се. Когато опира до човешки живот, до човешки съдби. Ако има фалшива новина, че има живот на Марс, това е в плана на измишльотините, които не те засягат. Освен това въпросът е дали в една новина има умисъл да навреди, или се прави само за да спечелиш пари, т.е. медията да пуска някакви неща, които да привличат интерес. Тука очевидно не е това, защото тази новина не е пусната от медията с такава цел, а защото медията е смятала, че тя не е фалшива.

Има голяма разлика в зависимост от това кой е източникът на новината. Ако източникът е медията с цел да си повдига тиража и интереса, това е форма на информационна черна борса. А другото е форма на хулиганство и повече от хулиганство - форма на някакъв тип агресия и насилие.

- Какъв е пътят на фалшивата новина? Журналистът има ли право да се доверява докрай, за да успее първи, най-бързо да публикува информацията? Проверката не е ли по-важна?

- Тя е абсолютно задължителна и това го казвам като правило. Когато получиш една новина и видиш, че в нея нещо може да засегне някого, честта му, психиката му, физическото и моралното му здраве, тогава непременно трябва да си абсолютно сигурен, че това не е фалшива новина, за да го пуснеш. Тука няма бързина, няма нищо. Вече има преднина от друг порядък - не правилата на занаята, който да те кара да бързаш. Това са правила, свързани с отношения между хората, човешки, които изискват да нямаш никакво колебание, че новината е вярна. Медията, пуснала новината, носи отговорността не защото я е генерирала, както се случва много пъти, а защото не е била достатъчно бдителна проверката, която да гарантира, че това, което пишат, е истина.

- Как трябва да реагира човек, засегнат от подобна фалшива новина? Как може да бъде защитен срещу лъжите, предавани от журналисти?

Само по съдебен ред

може да си търси правата

За всяко нещо, което ти носи щети, след това може да търсиш компенсация в съда. Самата медия също на свой ред може да търси компенсация за това, че някой ѝ е дал фалшива новина и я е подвел, да търси съдействието на правораздавателните органи.

Фалшивите новини и всичко, свързано с тях, трябва в много по-голяма степен да влязат в правосъдието. Това не е безобидно нещо, което просто е написано. Включително и в по-широката интернет среда, не непременно медийната. Това, че е в думи и образи, съвсем не го прави по-малко опасно, отколкото е физическото посегателство.

Ние, за съжаление, имаме слаба чувствителност. Знам по себе си. Какво ли не пишат за мен. Ако се бях родил и живеех в Америка, ако бях себе си и в собствената си кожа там, щях да съм непрестанно в някакви процеси. А сега някак тук махаме с ръка.

- Вие самият защо отминавате тези неща с лека ръка? Защо не сте потърсили правата си в съда?

- Два пъти имах някакви намерения. Първо,

тези процеси, когато си

търсиш правата, са

много нещадящи

за самия човек, който ги търси. Трябва да докажеш, че една фалшива публикация е оказала върху теб негативно клинично физическо влияние, да донесеш медицински експертизи, че си вдигнал кръвно налягане, кръвна захар и т.н. Да доведеш свидетели, които да кажат, че ти се е отразило зле. Започват много сложни действия. Всичко това ми се струва излишно. Може би трябва малко да се облекчи начинът на доказване на вредата, защото, ако докажеш, че една новина е фалшива, какво толкова трябва да доказваш последиците, които е имала? Те могат да се предположат.

- Трябва ли да бъдат предприети по-радикални мерки спрямо разпространителите на фалшиви новини? Възможно ли е да бъдат забранени например?

- Нищо не бива да се забранява, но трябва конкретните случаи да бъдат обект на санкция, която да минава през съд. За тази цел на засегнатите трябва да им се даде възможност много по-лесно да доказват щетите си. Разбира се, това е правен въпрос и аз не съм експертно готов да кажа как трябва да стане. Нужно е да се говори със специалисти, за да не стане обратното - както често пъти се прави опит да се ограничава свободата на словото. Въобще не става дума за това тук. Даже не става дума за слово, а за физическа вреда върху човек. Или психосоматична. Това е различно от слово и послания. От друг порядък е. По-скоро е като телефонния тероризъм, само че е интернет тероризъм.

- Може ли такъв случай да има и други последици, например журналистите да не могат вече да разказват за личния живот на известните хора? Същевременно прагът на лична неприкосновеност на известните е доста по-нисък точно защото са популярни. Но това не ги прави по-малко уязвими като хора. Къде е границата?

- За да не им се случи на журналистите това нещо, тъй като непрестанно се чува един тътен на недоволство, който накрая може да се отлее в рестриктивни форми по отношение на журналистите въобще, те трябва да не допускат фалшиви новини. Това е тяхната защита. Иначе няма как особено да се защитят. Ето например тази новина. Защо е трябвало да излезе, преди да е сигурно дали е новина, или лъжа?

- В по-общия случай обаче журналистът понякога има анонимни източници или такива, които не може да назове, но му казват достоверни неща, важни за обществото.

- Когато смяташ, че един анонимен източник казва нещо достоверно, значи имаш някакви основания, на които констатираш тази достоверност. Това е въпросът. Тук какви ще са основанията, на които ще констатираш дали е вярна информацията? Например ще се обадиш в полицията, за да провериш дали има такава катастрофа, но преди да пуснеш новината, а не след това.

Всичко е проверимо

Оттам нататък, ако става дума за хипотези, свързани с корупция, обществено положение, злоупотреба с обществения интерес, тогава нещата са в друг план - на журналистическите разследвания, където журналистите имат много повече свобода и права, отколкото простата защита на личната неприкосновеност.

Прагът на личната

неприкосновеност пада

само в обществен интерес

- гледайки в личния свят на някого, извличаш от това факт, който е в обществен интерес. Общественият интерес, колкото и да звучи абстрактно, съвсем не е неразпознаваем в повечето случаи.

- В четвъртък, 9 май, късно вечерта излезе новина в непопулярни сайтове, че сръбска медийна компания купува Би Ти Ви и румънската Pro TV - и двете собственост на СМЕ. От Би Ти Ви предполагат, че е контролиран фейк. Какво означава това според вас?

- Значи, че това е направено с цел и участва в някакъв тип корпоративни битки.

- Винаги ли зад появата на една фалшива новина стои някой човек, трета страна или някаква причина?

- Няколко са мотивите, с които се произвеждат фалшиви новини. Първият е да събужда интерес и често пъти тогава и медията участва в производството и разпространението на фалшиви новини. Вторият мотив е това, за което сега в момента става дума - някакви наказателни акции или компроматни действия, което е свързано с конкретен интерес - търговски или политически. Третото ниво е вече геополитическото, което е свързано с хибридната война. Там вече фалшивите новини действително са контролирани и организирани с цел да постигнеш определен ефект. Там са много по-трудно разпознаваеми като фалшиви новини, защото целта е да предизвикат интерес, да кликнеш, да влезеш. После вече ти показват, че е фалшива новина, помагат ти да разбереш. Интересното е в заглавието, след което то затихва. Нямат за цел да те излъжат, а да ти спечелят интереса. А тези, които свързваме с хибридната война, имат за цел да ти създадат мнение, което е в нечия полза. Това е свързано с манипулация, пропаганда, аудиторията бива обработвана с много по-фини комуникативни техники.

- Професионалистите, свързани с медиите у нас, различават коя медия може да ги подведе и коя е достатъчно качествена и отговорна и винаги проверява новините. Аудиторията обаче как да разбере на кого и доколко може да вярва?

- Медийната среда в цял свят чрез нейния изключителен бум с новите технологии вече е такава, че се изисква много по-голяма компетентност от това да бъдеш просто читател, зрител или слушател. Затова говорим за образование. Но

относно репутацията

на медията

абсолютно лесно е и не изисква особени познания, за да знаеш с кои медии може да имаш спокойствието и в кои медии има риск да те лъжат. Лошото е, че чистите фалшиви новини са само част от този процес. Може да има по-сложни манипулативни стратегии, които съвсем да не е очевидно, че няма да минат и през сериозни медии.

- В целия свят има поход срещу фалшивите новини. Вече има предвиждания, че фейсбук и социалните мрежи до няколко години няма да са това, което бяха. Големи компании вече излизат от фейсбук заради заплахата от фалшиви новини. Какво ще се случи с глобалната мрежа?

- У нас вече има група към Министерството на културата, в която и аз участвам, която да въведе европейската директива. Тя най-общо е свързана с това принципните изисквания за защита на човешките права и за децата специално, които са в Закона за радиото и телевизията, да са валидни и за онлайн пространството. Това ще стане до една-две години, т.е. ще има вече законови основания, които ще дадат правомощия на СЕМ или на друг орган така, както действа по отношение на телевизиите, да го прави и за интернет. Това не е без значение, защото процентът на фалшивите новини в интернет спрямо телевизиите е несъпоставим. Дори да влезе в телевизията нещо, то първо е тръгнало от интернет. Телевизиите не си го позволяват. И това не е станало, защото СЕМ ще ги хване, а защото тези правила съществуват от много години и са станали част от професионалното мислене. Така че, когато правилата започнат да проникват и в интернет, до голяма степен ще хигиенизират пространството.

Лошото е, че това може да се използва именно да се ограничи свободата на журналистите. Такива нагласи се появиха даже и у нас. Затова промяната в закона трябва да е само

правилата, които в

момента са валидни за

традиционните медии,

да се пренесат и в

онлайн средата

А не да се вземат нови мерки по отношение на традиционните медии, с които политиците да защитават себе си, за да няма, да кажем, разследвания като “Апартаментгейт”.

Иначе фейсбук и социалните мрежи няма да оцелеят дълго. Не са трайни, защото те са нещо хибридно, по средата. Те са получастно, полупублично пространство. Ти се обръщаш към приятели, но това не са никакви приятели. Повечето от тях са неизвестно какви. Обръщението към приятели е частно пространство, а ползването на една платформа за разпространение на съдържание е публична дейност. Затова социалните мрежи в момента са нещо средно, нямат физиономия и в този смисъл нямат вътрешни собствени регламенти на поведение и там може да се случи всичко. Малко е като по време на карнавала. Ти може да извършиш всичко, защото си с маска, и те могат да правят всичко. А там буквално има маски. Някои се правят на други. Маската е такъв инструмент, който ти дава свобода. Като сложиш маска, чисто метафорично ти вече не си ти и не носиш отговорност за това, което вършиш. Както става в средновековния карнавал.

И във фейсбук има нещо карнавално, което носи много рискове и което сега забавлява и събира много голяма аудитория. Направиха световен бум във всяко отношение, но хората постепенно започват да виждат обратната страна, да виждат, че това е заплаха. Така че неслучайно започнаха да се изтеглят. И ще останем във фейсбук малцина ветерани, които са от това поколение. Всяко ново поколение си търси нови комуникативни платформи и среди.