Може ли грешни пари да изграждат гражданско общество?

Може ли пари, спечелени от финансови спекулации, да служат на Бога? Или ако не сте набожен – на доброто? Това е въпрос, който би трябвало да си зададат някои наши изявени грантоеди, които четат морал по сутрешните блокове.

Слава Богу, по този въпрос вече се е изказал сегашният стопанин на престола на свети Петър – папа Франциск. Всъщност възгледите му за морала и финансите са най-важното, което този точно папа казва на света.

Миналата година папа Франциск одобри и разпореди публикуването на сайта на Ватикана на изключително дълбок анализ, дълъг близо 84 страници, точно по темата за

перверзиите на

световната

финансова

система,

която разорява цели народи, задълбочава неравенството и укрива парите на престъпниците и корумпираните политици.

Анализът на Ватикана посочва пътя към оздравяването. Ето някои по-конкретни идеи, които се опитах да дестилирам за уважаемия читател:

1. Предлага се много по-строга регулация на банките. Да се разделят търговските от инвестиционните банки, както беше до края на ХХ век.

2. В самите банки и други подобни институции да се въведат “етични бордове”, които да ги предпазват от прекомерни рискове и неморални сделки.

3. Публични институции, които да надзирават кредитните агенции и да гарантират тяхната честност. Подобни институции трябва да наблюдават дали не се спекулира с базисните лихвени проценти, като например LIBOR (Лондонски междубанков лихвен процент), който вече беше предмет на корупционни скандали.

4. Силно да се ограничи търговията с деривати и най-вече с т. нар. структурирани инвестиционни продукти, които представляват деривати на дериватите на дериватите.

5. Забрана на офшорното банкиране и офшорните зони, благодарение на които най-богатите компании и хора изобщо не плащат данъци. Това не е казано много ясно, но логиката на разсъжденията не оставя друго тълкувание.

6. Въвеждане на данък върху финансовите трансакции, известен като “данък Тобин”, по името на известния американски икономист Джеймс Тобин. Това според анализа може да реши проблемите с глада в бедните държави.

Текстът е колкото дълъг, толкова и дълбок. Налага се вашият репортер да извади само част от идеите и силно да ги опрости, от което дълбочината неизбежно страда. По-долу давам и интернет адрес с превода на английски.*

Те трябва да са задължително четиво за всеки социалдемократ, социалист и националист. Финансистите и спекулантите сигурно вече са го чели.

В документа на Ватикана, одобрен от папата, най-напред се поставя моралната основа и принципна рамка на разсъжденията. Решително се отхвърлят идеологията на егоизма, залегнала в проповедите на десните вероучители и философията на Айн Ранд.

“В пълнотата на доброто, която има своето начало и употреба в Бога и която се разкрива изцяло в Исус Христос, лежи крайната цел на всяка църковна дейност… - пише в анализа. - Любовта към общото благо е неотделима от любовта към истината и тя е ключът към истинското икономическо развитие.”

Възкресението на Исус спасява не само индивидуалната личност, но и социалните отношения между хората. То им посочва, че занапред те трябва да се развиват на основата на истината и любовта между човеците.

Уви, в последните години световната икономика се развива в точно обратната посока. Управлението на световните дела се е върнало към

късогледия

егоизъм, който

изключва

всеобщото благо

Позната картинка? Време е да се възстанови това, което е автентично човешкото, да се разширят хоризонтите на банкерските умове и сърца, да се припознаят спешните мерки, без които нито една социална, политическа и икономическа система не може да избегне провала и сгромолясването.

След разсъждения върху нуждите на човешката личност, в анализа се стига до извода, че брутният вътрешен продукт (БВП) не е адекватен показател за благоденствието. (Това впрочем е мнението и на Симон Кузнец, създателя на този индикатор). Нужен е много по-цялостен критерий, който да взема предвид качеството на труда и на човешките отношения, най-вече общото благо.

Вече е очевидно, според текста, че ако свободата на икономическите играчи се разбира като абсолютна ценност сама по себе си, това създава олигархии, корумпира политиката и в крайна сметка подкопава икономическата система.

Очевидно е, че пазарите не са в състояние сами да управляват себе си. Но тъкмо финансовата индустрия, поради това, че доминира навсякъде в икономиката, е най-податлива на егоизма и на злоупотребата с власт, тя може най-много да навреди на обществото.

Самите методи на финансовата индустрия са най-изкушени от греха.

Според анализа те са на ръба на неморалното (proximate immorality), затова лесно генерират злоупотреби и измами, които вредят на по-малко привилегированите партньори. Самата сложност на много финансови продукти налага на техния потребител стария принцип caveat emptor, т. е. “рискът се поема от купувача”.

Стигнало се е дотам, че рентата от капитала отнема дохода от труда (това го пише още Маркс.). Това създава безотговорна и неморална “култура на излишъка”, в която трудът е само средство, а парите – крайна цел.

И най-противният

финансов грях

според текста

идва тогава, когато играчи провокират чрез рискови спекулации изкуственото поевтиняване на публични дългови облигации, въпреки че това съсипва цели народи. Тук е използван термина “икономически канибализъм”.

Тук бих добавил, че именно така е натрупано богатството на Джордж Сорос и другите подобни валутни пирати. Може ли натрупаното в грях богатство да служи на Доброто?

Тези мащабни спекулации според текста подкопават самите основи на човешките свободи. Те убиват ценностите, които превръщат гражданското общество в място за мирно съвместно съществуване, солидарност и отговорност за общото благо. За да се спаси светът и неговият благочестив стремеж към царството небесно, трябва да се сложи край на този финансов канибализъм.

Добре, но как да се сложи край?

За да се запази здравето на системата, публичните власти (не се уточнява кои) трябва да сертифицират всеки нов финансов продукт. За целта трябва да се въведе наднационална координация между различните структури на местните национални финансови системи.

Новите регулации трябва да насърчават пълната прозрачност на сделките и да елиминират всяка форма на несправедливост и неравенство. Основният принцип е, че финансовите операции трябва да служат на общото благо и в никакъв случай да не ощетяват хората

Офшорките

са от дявола

По-нататък анализът разкрива греховната същност на сенчестата банкова система, дериватите и най-вече на офшорките. От една страна, според документа, те сякаш предлагат легитимни услуги. Но всъщност те обслужват избягването на данъци и прането на пари. Става дума за половината от световната търговия. Големите играчи местят приходите си от едно място в друго, прехвърляйки печалбите си в данъчните убежища, отнемайки огромни ресурси от реалната икономика.

В офшорките се рециклират и мръсните пари от кражби, измами, дрога и политическа корупция. Някои държави разрешават офшорни операции на собствените си територии. Така те печелят от престъпления, смятайки, че не са отговорни, тъй като самите престъпления са извършени на друго място. От морална гледна точка това е явна форма на лицемерие, сочи анализът.

Кои са тези държави? От куртоазия в текста не са посочени, но всеки знае, че в списъка са САЩ, Швейцария, Великобритания и така нататък. В текста не пише изрично, че офшорките трябва да се забранят, но изводът е неизбежен. Като във вица, в който съседът отдолу чака да падне и вторият ботуш.

http://press.vatican.va

/content/salastampa/en

/bollettino/pubblico

/2018/05/17/

180517a.html