Защо избягах от комунистическа България едно време? В никакъв случай, за да ставам богат на Запад. Ами аз нямам търговски умения и никога и никъде нямаше как да стана богат. Не е за това, че са ме преследвали. По мое време маргинали или свободни електрони като мен не ги преследваха. Бяха минали сталинистките времена и не вкарваха в затвора за вицове или за това, че не изпълняваш обществено полезен труд (изпълняваш е готина дума). Възможно е така да е било в провинцията, но не беше така в София.

Дори не избягах за да видя много страни. Не обичам да пътувам. И на много малко места съм бил по света.

Избягах главно за това, че не ми разрешаваха да чета разни книги. Сериозно го пиша това. Като свободолюбиво младо копеле това не ми даваше мира. Откъде-накъде разни кретени ще ми забраняват да чета Троцки или Айн Ранд. Хитлер, Гьобелс или Хенри Кисинджър? Съвсем различни философии, но те ми ги забраняваха всичките.

И точно затова днес се дразня на всичките забрани....главно в Европейския съюз...в една държава забраняват нацистки книги и символи, в друга - комунистически. В трета и двете.

Ами като съм чел всичко от Маркс и Ленин, като съм чел "Моята борба" на Хитлер или седмичните колонки на Гьобелс...да не съм станал комунист или нацист?

Не съм!

Гадно нещо са забраните. Много гадно. Ако сега съм на 20 години...ами ако ми забраняват ---баш това, което забрраняват ще го чета.

Слава на Бога, че имах татко, който ми отвори очите още като дете да не се увличам по мракобесни идеологии....да не мразя хората, заради етнос или религия. Да не завиждам на богатите. Сигурно това ме спаси.

Но всеки може да бъде спасен дори да няма такъв татко. С образование и обяснение на злото. А не със забрани.

От фейсбук