Черният ангел Виолета Гиндева отлетя. Една от най-обичаните актриси играела с Апостол Карамитев, Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев
Ще я изпратим на 30 април в Народния театър
Виолета Гиндева е родена в Сливен на 14 юни през 1946 година. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1968 г. Тя е е сред най-обичаните актриси на българското кино още с първите си изяви на големия екран. Има шанса да работи с Въло Радев, Борислав Шаралиев, Христо Христов, Вили Цанков, да играе с големи актьори като Апостол Карамитев, Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев.
Нейните роли
“Черните ангели” е най-популярната и гледаната творба на режисьора Въло Радев. Някои я определят като първия български екшън. От премиерата му през 1970 г. до 1985 г. е видян от близо 4 милиона души и заема 8-о място в зрителската класация на българските филми. Тя е
Искра
Идеята за “Черните ангели” се ражда в Париж. В началото на 1968 г. режисьорът е командирован във френската столица и там попада на студентските вълнения. Въло написва история за три момчета и три момичета - красиви и одухотворени, но пленени от една идея, в името на която започват да убиват. За основа на сюжета той използва мемоарната книга “В името на народа” на Митка Гръбчева - участничка в бойните групи на БКП през 40-те години на миналия век, които убиват военни и политици, осъдени на смърт от комунистите.
“Майка ми беше наясно, че Въло прави художествено произведение по нейните спомени”, обяснява тогава режисьорката Иванка Гръбчева, дъщеря на Митка.
Въло Радев избрал за “ангелите” младите Доротея Тончева, Виолета Гиндева, Добринка Станкова, Йосиф Сърчаджиев и Марин Младенов. Единствен по-популярен е Стефан Данаилов, но точно за неговата роля режисьорът пробва и футболиста Георги Аспарухов-Гунди.
За ролята на Катина, чийто прототип е самата Митка Гръбчева, режисьорът определя Доротея Тончева. Гръбчева гледала пробните снимки и харесала повече Виолета Гиндева. И отсякла: Ето това момиче ще бъде аз! Въло все пак избира Тончева.
Във филма има каскади, запалени коли, преследвания - неща, които при тогавашната техника изискват много време и сили за реализация. Актьорите преминават специална физическа подготовка, специалисти ги учат на стрелба и джудо.
Стефан Данаилов твърди, че филмът направил актьорите неразделни. “Въло ни наричаше “рожбо”. Усещах го като израз на особена любов към нас и като предупреждение за това, което ще ни се случи по време на снимките. Наистина беше и психически, и физически уморително”, спомня си Ламбо.
Виолета Гиндева разказва историята така: “След като ме застреляха, отидох да се преобличам в колата и там осъзнах, че се разделям с моята героиня, с колегите ми, с Въло. И като ми рукнаха сълзите... Проснах се на задната седалка, за да не ме видят. И си плача. И чувам, че още някой хлипа. Надигам се - Въло легнал на предната седалка и той плаче. Допряхме си главите през облегалката...”
Въло Радев гледа отново целия заснет материал, обсъжда го с най-близките си хора от екипа. Накрая иска мнението и на Митка Гръбчева. “Ако оставиш някого жив, той трябва да поеме върху себе си вината за гибелта на другите. Така си захванал играта, така ще я играеш. Нямаш друг избор - ще стреляш”, категорична е някогашната партизанка.
Според Стефан Данаилов “Черните ангели” имал голям успех на премиерата си на “Шан-з-Елизе”. Елитната френска публика е впечатлена от естетиката на филма и го награждава с овации. В България обаче лентата е посрещната на нож от участници в партизанското движение и бойните групи, някои от които са използвани и като прототипи на героите.
Катерина
“Иконостасът” е български игрален филм от 1969 година на режисьорите Христо Христов и Тодор Динов по мотиви от романа “Железният светилник” на Димитър Талев. Присъстват и елементи от втората част на преспанската тетралогия - “Преспанските камбани”. Музиката във филма е композирана от Милчо Левиев. Гиндева е Катерина Глаушева.
Ирина
Началото на XIII век. След смъртта на цар Калоян младият Йоан Асен и брат му Александър са прокудени от родината си от претендента за трона Борил. Години по-късно Йоан Асен се завръща като законен престолонаследник. Продължителните и неуспешни войни с враговете на България карат Йоан Асен да иска да задържи мира колкото се може повече. Това го кара да се ожени няколко пъти и дори да изпрати жената, която обича, в манастир. Гиндева е в ролята на Ирина, а Стефан Данаилов е Бургундеца. Участват още Апостол Карамитев, Коста Цонев, Иван Кондов, Невена Коканова, Цветана Манева, Георги Черкелов
Мария в “Князът”
Краят на ХIII и началото на ХIV век. Начело на държавата е 24-годишният княз Светослав Тертер (Стефан Данаилов). Той води сложна политическа игра според наложените му от обстоятелствата дворцови интриги.
Търси помощта на хора от народа, с които подменя болярите. Опитва се да организира обща борба срещу турското нашествие, приобщавайки съседните славянски народи. В своята дейност има подкрепата на руския княз Юрий.
Тертер преживява голяма лична драма. Той остава чужд за най-близкия си и любим човек - жена си Мария (Виолета Гиндева), която не намира сили да го разбере и последва в трудния му път.
Ще се сбогуваме с голямата актриса Виолета Гиндева на 30 април от 11 ч в Народния театър.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха