Всичко в традиционния великденски поздрав “Христос воскресе” и в отговора му е граматически проблематично. Затова и тази година са толкова много грешките при изговарянето и изписването им. Особено в свободните от грамотност и правопис зони като фейсбук.

Поздравът е еднакъв за всички индоевропейски езици и означава едно и също. Той се е родил от съобщаването на най-голямата новина в историята: че месията Исус Христос е оживял на третия ден след като умрял от разпъване на кръст. Дори днес тази новина не губи нищо от своята сензационност. Затова и отговорът на поздрава е потвърждението, че да, наистина е оживял. Неговата функция е да придаде достоверност на новината и да верифицира самото събитие. (Това е аксиома в общуването и съответно основен закон в журналистиката: колкото по-чудновато и съмнително е едно събитие, толкова по-належащо е потвърждаването му от възможно най-голям брой различни източници.)

А възкръсването на Бога е било през първите векове, пък и днес е най-проблематичният елемент от християнската доктрина. Можела е да мине и без него, както впрочем са направили другите големи религии със своите главни божества. Вместо това възкръсването на Исус се оказва самата сърцевина на християнската вяра.

Затова канонът изисква масовост. Поздравът и отговорът му се произнасят от всички до 40-ия ден след Великден. Такъв е времевият обхват на събитието Възкресение Христово. На 40-ия ден настъпва друго събитие - Възнесение Христово. На този ден Исус престава да е жив в земния смисъл на думата и се въздига в небесата, за да седне вдясно на Отца си. Ето защо и поздравът престава да е актуален до следващата година.

Ако синодът на Пимен бе надделял в църковния разкол преди години, поздравът и отговорът щяха да са на съвременния език и да се изписват като “Христос възкръсна!” и “Наистина възкръсна!”. Но това не стана и затова те все още са в църковнославянската форма “Христос воскресе!” и “Воистине воскресе!”

Най-често се греши днес думата “воскресе”. Хората нямат езиков усет за нейния произход. Но и малцината, които поназнайват езика си, са в плен на т.нар. народна етимология. Според тях коренът на думата е “кръст”, т.е., че Христос е “възмогнал кръста”, оживял е след разпъването на него. Оттук и грешното изписване “възкръстна”. Думата обаче е старобългарска и коренът ѝ в праславянския език е “креп-со”. Има го в думи като “крепък”, “крепя”, “крепост”, “укрепвам”. Семантично означава, че Христос е възвърнал Своята телесна крепкост след престоя Си при мъртвите. Тъкмо връщането Му сред живите, и то в пълен телесен интегритет, е централен мотив на вярата. Смисълът му е, че праведните - подобно на Христос, някой ден ще се върнат към живота в своите си тела.

Отговорът съдържа наречието “наистина”, подсилващо ефекта на възкръсването. Окончанието обаче показва, че то е образувано от старобългарска форма на съществителното “истина” в местен падеж с предлога “във”. Означавало е “в истината”. Семантично означава, че понеже Христос е живял “в истината”, и сега се е върнал да живее пак “в истината”. Но тъй като църковнославянският език на нашето богослужение е късна руска редакция (от XVII в.) на старобългарския език, в него думата се явява в предложен падеж и е преосмислена като наречие. Оттук и грешките като “воистина”, “во истину”, “во истина” и дори “во истино”. Правилното е “воистине”.

В своя цялостен вид поздравът за Великден се съдържа в кондак 9 и икос 9 на пасхалния акатист. Чете се от миряните от Великден до Томина неделя вместо утринна и вечерна молитва и гласи: “Христос воскресе из мертвих, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав.” Означава: “Христос възкръсна от мъртвите, чрез своята смърт победи смъртта и на тия, що са в гробовете, дари живот.”

Тук проблемна е глаголната форма “поправ”. Днес тя е причастие и означава “привеждам в изправност, поправям нещо развалено, счупено”. Но тук смисълът й е обратен - превежда се като “унищожавам, побеждавам, потъпквам” смъртта и дори като “умъртвявам” смъртта.

Авторството на тази фраза се приписва на Йоан Богослов, но тя препраща към следния пасаж от Евангелието: “Но ето, Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък.” (I Кор. 15:20)