Днешните политически стратегии тръгват от кино “Аура”

Като бях малчуган, в кварталното кино “Аура” циганетата прилагаха хитра схема. Идва тайфа от десетина хлапета и само едно си купува билет. Първо обаче се опитва да мине дете без билет. Чичото на входа му препречва пътя, а то сочи назад:

“Билето е у брато!”

След кратка суматоха, в която всички викат: “Стига бе, чичка!”, “Ше изпуснеме киното!”, в един момент “брато” е изтикан напред и вади билетчето, чичото го къса и точно в този момент първото тарикатче се шмугва. Чичото посяга да го спре, обръща се, губи за миг бдителност и тогава цялата тайфа нахълтва с весели викове, пръска се из салона и после - иди ги гони!

Но заради политическата коректност признавам, че и ние, дето не сме чаешукарие, редовно се включвахме в същата игра. Кой е луд да плаща за билет?

Та тази картина ми е пред очите, колчем гледам поредните избори с партийни листи, особено напоследък с преференциите. Един пробива, а след него, ооооп – цялата тайфа - и вътре! Ако първият е омръзнал, сочи назад – ей там у брато е билето, сложете му преференцията!

В един момент

разпоредителите в “Аура” бяха обхванати от расови предразсъдъци

Видят ли да се задава тайфа мургави хлапета, затваряха вратата и ги пускаха един по един - първо билета, после вратата се открехва за миг и пак се затваря. При партиите не е същото, защото няма как да им проверяваме билетите един по един.

Сега например виждаме, че в навечерието на евровота едни напълно честни и почтени апартаменти натиснаха рейтинга на цяла партия и суровото ще гори покрай сухото. За пръв път от 10 години като че ли БСП води пред ГЕРБ, май. Това “май” ще се изясни през месец май. Заради един-двама с тераси, които дори не са кандидати за евродепутати, ще пострадат поне един-двама, които чакат за евродепутати. Честно ли е това?

Ако вотът беше мажоритарен – тогава всяка коза за своя апартамент, както казва народът. Щеше всеки да си има район и сам да се оправдава пред своя си избирател. А сега какво? Представете си да сте на последното избирателно място в листата. Пред очите ви вече се мержелеа Брюксел, голямата заплата в евро и възможностите за международна кариера или брак, или и двете. И всичко се оказва мираж само защото някой не си декларирал терасата?

Не ти ли иде да го удушиш с голи ръце?

Говоря хипотетично, разбира се. Но не е нормална тази хипотеза, защото пропорционалният вот по принцип не е нормален. Той третира депутатите като тайфа. Той ги вкарва като тайфа, но в един момент им хлопва вратата пред носовете, защото са тайфа.

Така стана с тайфата на царя през 2001 г. и с тайфата на Бойко Борисов през 2009 година. Ако една партия, която е вкарала тайфа, е мъдра, тя би трябвало веднага да въведе мажоритарен вот. Тръгне ли партията надолу, пропорционалният вот може да хлопне вратата пред цялата тайфа и да пусне друга тайфа. И как ще се оправдае тогава лидерът на старата тайфа пред тези невинни млади идеалисти, които тепърва са тръгнали по пътя на мезонета?

Фактът, че

утвърдените партии печелят от мажоритарния вот,

а новите тайфи - от пропорционалния, се илюстрира най-ярко от партиите на Найджъл Фарадж, който в миналото беше лидер на Британската партия на независимостта (ЮКИП), а сега - на Брекзит партията (БП). ЮКИП постигна първо място на евроизборите през 2014 г. и вкара цели 24-ма евродепутати, но на мажоритарните национални парламентарни избори вкара само един депутат и той не бе Фараж. Самият Фараж не успя да влезе в националния парламент от 7 опита! Какво се оказа? Лесно печели 20 на сто в листа, но никъде не взема мнозинство в отделен район.

Преди 3 седмици той откри тържествено своята нова Брекзит партия (БП). И само преди седмица анкетите показаха, че БП води в надпреварата за евроизборите с 27 на сто, следвана от лейбъристите с 22 на сто, а управляващите консерватори са едва трети с 15 на сто.* Старата партия на Фарадж, ЮКИП, владее около 7 на сто от избирателите. Двете партии на Фарадж имат

достатъчно подкрепа, за

да съставят управляваща тайфа,

ако парламентарните избори във Великобритания бяха пропорционални като у нас.

Представяте ли си? Една партия, която е обявена официално едва преди две-три седмици, би могла да излъчи обитателя на Даунинг Стрийт 10! Абсурд. Това да не ви е кино “Аура”! Нито пък Европейският парламент.

Британските консерватори би трябвало да минат на трето място според тази анкета. Възможно е, но не е гарантирано. Тази анкета е една, а за да се предскаже долната камара на британския парламент, са нужни 650 анкети, по една във всеки избирателен район.

Вярно е, че избирателят като цяло е разочарован от консерваторите заради хаоса с пустия Брекзит. Но във всеки район разочарованието е различно.

Едни искат Брекзит без никакви условия,

други не искат никакъв Брекзит, а трети харесват договора, който успя да постигне Тереза Мей. И всеки депутат от консерваторите се е съобразил със своя избирател. Утре ще каже – това искахте, така и гласувах. Изберете ме пак!

То си е ясно, че не всички искания са изпълними. В тази връзка пак си спомням киното “Аура”. Даваха американския филм “Циганката” и естествено, това събуди огромен интерес сред ромската общественост в “Коньовица”. Една тълпа циганета изчака прожекционистката, за да отправи гореща молба:

“Молим те, лельо, там, дето циганката си сваля блузата, айде да задържиш още малко да видим цицорите, а? Ше черпим!”

В условията на демокрация това желание вероятно щеше да се изпълни.

*(https://yougov.co.uk/topics/politics/articles-reports/2019/04/17/brexit-party-leading-eu-parliament-polls)