Свещеникът Жан-Марк Фурние влиза в горящата “Нотър Дам”, за да спаси една от най-ценните реликви – тръненият венец на Исус Христос. Разкрива, че за секунда не е изпитал страх, а е намерил сили дори да се помоли, докато е бил под падащите от тавана запалени парчета. Днес не смята себе си за герой, а единствено за проводник на Божията милост.

Тръненият венец, съхраняван в “Нотър Дам” е безценен. Той представлява клонка от венеца, носен от Христос по време на разпъването на кръста, в обков от кристал и злато. Затова спасяването му е толкова важно за вярващите.

Жан-Марк Фурние разказва пред френския католически седмичник Famille Chrеtienne, че на 15 април е трябвало да отиде на специална церемония на Триумфалната арка по случай Велики понеделник, когато според Библията е денят на изгонване на търговците от храма. След това е предстояла тържествена вечеря във великолепната сграда на Военното училище, основано още през XVIII век. Преди да тръгне натам, Фурние, който е свещеник на Парижката пожарна бригада, получава спешно повикване.

Над центъра на Париж се стели черен дим. Той веднага се отправя към катедралата, където колегите му вече се борят с огъня. Пред катедралата са и Еманюел Макрон, и министър-председателят Едуар Филип, както и архиепископът Мишел Опети. Фурние обаче няма време за социални разговори, трябва да се реагира изключително бързо:

“Влязох в катедралата, след като кулата вече беше рухнала.

От тавана валеше като дъжд от огън –

непрекъснато се сипеха пламнали останки. Всеки момент можеше всичко да се срути. Но дори в този момент катедралата не беше загубила от характерната си атмосфера. Вътре нямаше дим, дори не се усещаше особена горещина като при обикновен пожар. Движехме се по протежението на стените, с ясен план да спасим колкото се може повече от незаменимите произведения на изкуството.

Съсредоточих се върху най-важното – Христовите реликви. Целият екип действаше много бързо и много точно – всеки с конкретна ценност за спасяване. Сблъсках се обаче с трудност. Тръненият венец се съхраняваше в ковчеже. Имах нужда от ключовете и най-вече от специален код. За щастие не се наложи да се разбива ковчежето, защото се свързахме с клисаря и той ни предостави и двете.” След като тази мисия е изпълнена, свещеникът се връща отново и отново под дъжда от отломки, за да извади още от уникалните артефакти, съхранявани в “Нотър Дам”.

53-годишният отец е категоричен обаче, че не е изпитал паника, както и никой от колегите му от пожарната бригада. “При нас няма възможност за паника. Допуснеш ли я, не можеш да реагираш адекватно. Разбира се,

нивото на стрес

е повишено

Това е неизменно, когато се бориш с огъня, защото знаеш, че всяка минута е срещу теб. Но този стрес е полезен, тъй като те кара да мислиш и да реагираш по-бързо.”

Свещеникът разказва, че целият екип действа изключително систематично и без импровизации. “В такава ситуация човек не може да се стрелка напред-назад. Трябва да се действа прецизно, всяка стъпка да е обмислена и да се слушат нарежданията от по-висшестоящите. Така е при спасителни и военни акции – всеки е част от екипа, а не боец, който да се стреми да изпъкне.”

Благодарение на живата верига от пожарникари, полицаи и служители от кметството от катедралата са спасени не само тръненият венец, но

парче от кръста на Христос и пирон,

с който е бил закован за него, както и бялата мантия на Свети Луи, която той е носил в деня на коронацията си. Изнесени навреме са и всички картини, които тепърва ще бъдат реставрирани.

След пожара дори е открита и емблематичната метална фигура на петел, която украсяваше кулата стрела. Той е особено важен за парижани не само защото е символ на Франция, но и защото в металната фигура са вградени мощи на свети Дени и свети Женевиев, които са покровителите на града.

Свещеникът обаче съвсем не се възгордява от това, че го определят като герой и спасител. Той е по-скоро изпълнен с благодарност към всички, участвали в акцията и най-вече – към Бог: „Изпитвам щастие от постигнатото добро. Но не забравям, че то не идва от самия мен, тъй като аз, както всеки друг човек, съм просто

проводник на Божията милост.”

Всъщност Фурние не се проявава като герой за първи път. Той се отзовава и след кървавия атентат в зала “Батаклан” на 13 ноември 2015 г., когато бойци на “Ислямска държава” разстрелват 90 души и раняват още близо 400. Тогава той първо изпълнява дълга си на пожарникар и помага да бъдат евакуирани ранените, а след това поема ролята на свещеник и влиза в залата, за да даде опрощение на жертвите.

В активите си този необикновен свещеник има и 7-годишна служба към Френските въоръжени сили. Участва в множество военни мисии, като една от най-опасните е в Афганистан, когато групата му попада в засада и загиват десет души.

В тези трудни моменти свещеникът винаги се уповава на вярата си. Пред Famille Chretienne отецът разкрива, че докато е в горящата “Нотър Дам”, не просто изважда ценни произведения,

но и отправя молитва:

“Помолих се на Исус Христос от цялото си сърце да пребори пламъците и да запази този храм, посветен на неговата майка. Точно тогава огънят беше стигнал до северната кула и сякаш изведнъж спря своя ход. Това бе Божие провидение!”

Според думите на министъра на вътрешните работи на Франция Лоран Нунес при само още половин час вилнеене на огъня катедралата е цяла да се срути напълно. Той е категоричен, че ако пожарникарите не са реагирали така адекватно, е имало възможност да бъде засегната носещата конструкция.

Експерти установиха, че пожарът е тръгнал точно

от подножието на кулата-стрела,

която рухна. Въпреки множество спекулации за терористичен акт, умишлен палеж или дори за акция на “жълтите жилетки”, според разследващи причината е късо съединение в електрическата инсталация. Данните говорят, че е имало проблем в противопожарната система на сградата. Съществуват съмнения, че някои от датчиците не са били в изправност, защото когато пламъците са забелязани, те вече са били с височина над 3 метра.

Отец Фурние обаче повдига въпроса за възкресението: “Изпитвам едновременно огромна тъга за загубата, но в същото време сърцето ми се пълни с радост от мисълта за възкресението на “Нотър Дам”. Убеден съм, че катедралата ще бъде възстановена – по-красива, по-силна и по-жива от всякога!”

Факт е, че президентът на Франция Еманюел Макрон дори обеща “Нотър Дам” да бъде напълно възстановена в рамките на пет години. Поставеният срок изненада мнозина, тъй като според специалисти по история на изкуството подобно начинание

би трябвало да отнеме десетилетия

Факт е обаче, че само за дни дарените средства за катедралата задминаха един милиард евро.

Но дори това провокира вълна от хейтъри в социалните мрежи, които се възмутиха, че хиляди даряват за една сграда, но не и за бедстващите хора по света. Според други обаче “Нотър Дам” никога не е била просто сграда, а е “сърцето на Париж, сърцето на Франция”.